Упадъкът на европейските ценности в отделните страни членки за съжаление демонстрира провала на Европейската комисия в най-важната й задача – да бъде Пазител на договорите. Донякъде заради амбициозните компромиси в името на развиването на европейския проект, донякъде заради персоналната реалполитика на политиците от Европейската народна партия (ЕНП) и Партията на европейските социалисти (ПЕС) съюзът изглежда неспособен да преживее сегашната буря, освен ако няма промяна на лидерството му, коментират Радосвета Василева и Паникос Деметриадес в Евронюз.
Потъващ кораб
Макар че упадъкът на демокрацията в Унгария и Полша предизвика много коментари, един бърз поглед върху достоверни индикатори показва не само че европейските ценности са под заплаха в много страни членки, но и огромната, ако не и разширяваща се пропаст между страните от ЕС, срещу която водеха борба редица европейски комисии.
През 2018-а Индексът на демокрацията на изследователския отдел на сп. "Икономист" категоризира 17 членки като "демокрации с дефекти" редом с кандидат-членката Сърбия.
В последния Индекс за възприятие на корупцията на Трансперънси интернешънъл за 2018 г. Дания получи 88 точки и бе класирана като най-малко корумпирана членка, докато България получи едва 42 точки, с което затвърди титлата си на най-корумпираната в ЕС. Разликата в резултатите на двете страни е повече от двойна. Нещо повече, България получава почти едни и същи слаби оценки още от времето на комисията на Барозу.
Тревожните тенденции бяха потвърдени и от Индикаторите за световно управление на Световната банка. Ако бъдат сравнени резултатите в Индикатора за върховенство на закона от 2007-а и 2017-а, веднага се забелязва, че представянето на Кипър, Гърция, Унгария, Италия и Малта осезаемо се е влошило. В индексите за върховенство на закона на Австрия, Германия и Испания също има чувствителен спад.
От друга страна, се забелязва ярък контраст между страни членки като Финландия, която бе с най-висок процент и при двете измервания през 2007-а и 2017-а (99 и 100) и България, която получи малко над средния процент (53 и 52).
Що се отнася до Индикатора за контрол над корупцията, списъкът с държави, отбелязали чувствително понижение, е дори още по-дълъг. Освен Кипър, Гърция, Унгария, Италия и Малта той включва и Австрия, Дания, Франция, Холандия, Португалия и Испания. Влошаването е особено чувствително при Австрия, Кипър, Гърция, Унгария, Холандия и Испания, което подсказва, че проблемът не е ограничен в периферията.
Само умел екипаж гарантира успешно плаване
Нито комисията на Барозу, нито тази на Юнкер успя да осигури на ЕС благополучно плаване. А както се знае, успехът на плаването зависи не само от кораба и метеорологичните условия, но и от уменията на капитана и моряците.
Случаят с България е особено проблематичен, защото страната е обект на т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка, съгласно който се очаква Еврокомисията да насърчава и контролира прогреса в ключови области като корупцията. Въпреки това 11 години след приемането си България, която в по-голямата част от това време е управлявана от Бойко Борисов, е в същото, ако не и по-лошо състояние като през 2007-а. И тъй като партията на Борисов ГЕРБ е част от ЕНП, комисията стана съучастник на режима му и пропусна възможността да насочи страната към реформата, от която тя така се нуждае.
Не по-малко разочароващ е упадъкът при Кипър и Гърция – най-малкото защото комисията имаше възможността да укрепи върховенството на закона и борбата с корупцията посредством условията, съпровождащи съответните им програми за икономически реформи.
Случаят с Гърция е особено смущаващ най-малкото защото тя излиза от десетилетие на реформи, които би трябвало да укрепят управлението на икономиката. Дори в Кипър (често определян от комисията като "успешен случай") въпреки подобрението на макроикономическите показатели влошаването на индикаторите за върховенство на закона и за корупция подсказва, че дълбоките причини за банковата криза от 2013-а не са отстранени.
По-конкретно, бизнес моделът, центриран около политически свързани адвокатски фирми, обслужващи нуждите на богати руснаци, остава непокътнат. Напротив, той дори си отмъсти чрез продажбата на "златни" паспорти за ЕС на чужди "инвеститори", подхранила бум в строителството на луксозни многоетажни сгради. А това е много далече от устойчивото развитие.
Всъщност в последния доклад относно схемите за гражданство и право на пребиваване срещу инвестиции в ЕС на Еврокомисията ясно се посочва, че възприетите в Кипър, Малта и България схеми носят рискове за Европейския съюз по отношение на сигурността, изпирането на пари, данъчните измами и корупцията. Случаят с Кипър изглежда най-сериозен заради мащабите си. Остава да се види как един отдавна закъснял доклад може да повлияе на последиците от години злоупотреби.
Същевременно е смущаващо как същият доклад подминава един дори по-опасен феномен в България, където гражданството е достъпно за всеки от български произход. През 2018-а бе повдигната тревога, че държавни служители са издали хиляди фалшиви удостоверения за български произход срещу подкуп от 500 до 5000 долара, а схемата е покровителствана от висши представители на властта.
Ужасяващите убийства на разследващи корупцията журналисти в Малта, Словакия и България през последната година добавят финалните щрихи на мрачната реалност, пред която е изправен ЕС.
Не стройте нов кораб от старо дърво
За съжаление изборите чрез водещи кандидати на партиите не дават големи надежди за бъдещето. И този на ЕНП – Манфред Вебер, и този на ПЕС – Франс Тимерманс, не показаха верността си към европейските ценности, когато се налагаше.
Вебер демонстрираше подкрепа за режима на Орбан до самия ден на гласуването за Унгария по чл.7 в Европарламента. Той не спира и да показва възхищението си и от бедствения режим на Бойко Борисов в България.
Тимерманс е комисар за върховенството на закона, но постигна изненадващо малко в кризите в Полша и Унгария и в мониторинга над България и Румъния.
Докато няма по-добро ръководство на Еврокомисията, което да налага европейските ценности, вместо само да говори за тях, европейският кораб почти сигурно ще потъне в морето на популизма и крайнодесния национализъм.
Европейският съюз се нуждае от капитан, който не се плаши от лошото време и има ясна визия как да реагира в бедствени ситуации, каквито неминуемо ще се появят на хоризонта. Някои се надяват, че инициативата АЛДЕ – Макрон и възходът на Зелените могат да разбият статуквото на европейско ниво, но е твърде рано за прогнози. Макар че Еманюел Макрон може да изглежда като "рицаря в блестящи доспехи", от какъвто съюзник АЛДЕ се нуждае, политическото напрежение с "жълтите жилетки" във Франция може да спъне амбициите му и добрите му намерения да промени Европа, тъй като той трябва да обърне поглед към дома. Зелените може да изглеждат верни на върховенството на закона и шумно да го защитават, но трябва да сме реалисти за потенциала им. В момента едно е ясно – евроизборите през 2019-а ще са решаващи за бъдещето на ЕС, включително и за опазването на европейските ценности.
Радосвета Василева е преподавател в Юнивърсити Колидж, Лондон. Научните й интереси са в областта на сравнителното публично и частно право и правото на ЕС. Паникос Деметриадес е професор по финансова икономика в Лестърския университет и бивш гуверньор на централната банка на Кипър. Автор е на книгата "Дневник на еврокризата в Кипър: Уроци за банковото възстановяване и решителност".
* Заглавието е на редакцията.
Превод Иван Гуляшки
