Нещо ми се губеше в историята около най-масовата катастрофа по нашите пътища, станала в началото на седмицата на магистрала "Струма". Мъгла, хлъзгав асфалт, черен лед, несъобразена скорост – за такива и други детайли се говори надълго и широко в протяжните преки телевизионни включвания на угрижени за продължаващата война по пътищата репортерки. Умуваше се също така и за т.нар. интелигентна пътна система, с която магистралата разполагала, за да бъдат предотвратявани подобни сакатлъци. Дотолкова интелигентна, че всъщност не можела да направи нищо в конкретния случай, защото очевидно не е притежавала способност да направи избор между различни опции за реакция. И показвала ограничение на скоростта до 140 км в час. В мъглата, моля ви се…
Освен т.нар интелигентност в системата липсваше ми нещо много по-важно и то се появи измежду черните статистики, експертните коментари и емоционалните свидетелства. Оказа се, че единственият загинал в катастрофата бил онзи все още неизвестен на широката публика човек, който излязъл от колата си и се опитал да възпре идващите след него автомобили, за да не се случи най-лошото.
Най-лошото се случило на него, единствено на него! На човека, който тръгнал да спасява другите – въпреки опасността да се озове под гумите на връхлитащите безхаберници.
Чувам и хорските коментари по този повод: ако си беше седял в колата, това нямаше да му се случи… къде си тръгнал в тая мъгла, бе, човек… на който му е писано да се удави, няма да се обеси.
И докато се въртяха из главата ми, пред очите ми се появи онова "Народе????", от тефтерчето на Дякона. Който заряза Бог и дом, за да тръгне да спасява другите.
Нямаше как точно неговите навои да не се закачат за плета, който прескачал, докато бягал от заптиетата, както се описва в популярния мит. Такава е съдбата на спасителите – крачат под тежестта на кръста си към Голгота, бягат с всичка сила към края си и не свеждат поглед, докато търсят изхода.
Въпросът е защо никой не каза една добра дума, защо не се намери нито една репортерка, дето да фокусира в камерата си саможертвата на Димитър Костадинов, човека от магистрала "Струма"!? И апелът на жителите на родното му Ново Делчево да се вдигне паметник на Митко насред селото, за да се помни неговата доброта, да се претвори в материален знак за съпричастност и човещината!
Дали защото доброто и самопожертвователността вече не представляват ценности, за които трябва да се говори, да се изучават в училище, да се пишат книги и песни да се пеят!?
Дяволът наистина е в детайлите – черният лед, високата скорост, шофьорската самонадеяност, пръкналата се от майката на идиотите интелигентна пътна система…
Но без човещина изход от мъглата няма да намерим. И ще сме слепи, глухи и неми за спасителите.
