"Повече от половин България се управлява от официални коалиции между ГЕРБ и ДПС в общинските съвети."
"От пет години насам на всички избори даваме пълна свобода на нашите избиратели да подреждат нашите листи."
Г-н Кънев, как ще коментирате обратът при ГЕРБ за преференциите и ЦИК?
– Не мога да кажа, че съм изненадан. И никой не е. Тази повратливост на премиера ни е известна, когато види, че се сблъсква с общественото мнение. По-интересното е какво и по какъв начин ще се гласува – дали ще се използва президентското вето, което да не бъде преодоляно, или ще се направи опит отново по по-елегантен начин да бъде отнето правото на хората да гласуват с преференция. Това трябва да се следи внимателно.
Дали не повлия и решението на БСП да напусне парламента?
– Това е един предизборен политически ход на БСП. Всичко, което се случва през следващите седмици, трябва да се тълкува през практически започващата кампания за избор на Европейски парламент. Така че не отдавам особено значение на този ход. Това е очакван ход на разграничение на БСП, която твърде много и твърде често гласува заедно с ГЕРБ в сегашния парламент. А и съответно имат нужда да покажат пред избирателите някаква по-рязка опозиционност.
ГЕРБ не си ли вкара много опасен автогол с обезсмислянето на преференциите?
– ГЕРБ си вкара огромен, може би решителен автогол с това гласуване. Но тук не виждам съществена връзка с БСП. Това гласуване има много малко отношение към социалистическата партия. Самата тя е странно привързана към преференциите едва от няколко дена. През годините е имало доста гласувания в тази посока, рядко БСП е била защитник на преференциите. А ГЕРБ си вкара огромен автогол по две причини. Първата е, че публично – несъмнено без колебание, този път си призна, че управлява заедно с ДПС. Не че не се знаеше, но често умело го прикриваха. В този случай се стигна до прякото признание на Цветанов за наличие на такава коалиция в българския парламент. А това с оглед на всички клетви на ГЕРБ и лично на Борисов през годините е много тежък предизборен удар за партията, пък и не само предизборен. Второто, може би не по-малко важно, е, че тази операция по премахване на преференциите беше еднозначно насочена срещу демократичната дясна опозиция в България. Тоест ГЕРБ и ДПС се сговориха срещу десницата, срещу евентуална коалиция между "Демократична България" и други десни политически сили и показаха кой е реалният им противник. Аз бих казал, че те обявиха война на демократичното дясно и център в България. Война, която мисля, че ние ще приемем и спечелим.
Цветан Цветанов призна, че ГЕРБ е приела предложението на ДПС за вдигане на прага на преференциите, за да се запази този парламент, което много напомня и случилото се през 2013-а с опита за назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.
– Думите на Цветанов сега и на Станишев тогава бяха почти идентични. Така че този паралел се набива на очи. Има обаче една съществена разлика. БСП управляваше официално – и в този смисъл честно, в коалиция с ДПС и си носеше негативите от това. Докато ГЕРБ се опитва да се крие. Това е разликата. И затова ударът по ГЕРБ е по-тежък, отколкото беше тогава по БСП.
Как да си обясним, че първоначално Бойко Борисов се дистанцира от скандала с преференциите? От Мюнхен той каза, че това е работа на парламентарната група, той няма нищо общо, да не го занимават. Възможно ли е такова разграничение на лидера на ГЕРБ от партията си?
– Не е възможно такова разграничаване, защото ефектите от едно такова решение са за цялата партия. Борисов многократно е доказал и включително се хвали с това, че има пълен контрол върху партията си. Ние чухме и Томислав Дончев да се разграничава от това решение, чухме и Борисов. Няма как да стане това разграничаване. Ако искат да няма такова решение и ГЕРБ да не е в положението на прислуга на ДПС – и лично Борисов да не е в това положение, той трябва да направи необходимото това решение да бъде отменено. Което и стана. Всичко друго биха били доста несръчни опити за измъкване.
Няма ли все пак някакъв резон в доводите на Хамид Хамид за вдигането на прага на преференциите, че на местни избори местни бизнес групи и корпоративни интереси пренареждат листите за общински съветници?
– Вижте, за местни избори ГЕРБ и ДПС вече един път вдигнаха бариерата, и то рязко. През 2016 г. беше променен Изборният кодекс след последните местни избори с много съществено вдигане на бариерата. Но явно това не им е достатъчно. Те искат изобщо да няма преференция, за да може не местни бизнес групи и т. н. да не пренареждат листата, а да може тези бизнес интереси, които са едно и също с властта на ГЕРБ и ДПС, да определят състава на общинския съвет и гражданите изобщо да нямат думата. Това е, което се търси. Да не забравяме, че повече от половин България се управлява от официални коалиции между ГЕРБ и ДПС в общинските съвети. Но ако започна да давам примери, няма да ни стигне цялото интервю. Мога веднага да спомена Шумен и Разград. Но мога да продължа и още много дълго. Това са общини, в които ГЕРБ има и доста други варианти – освен с ДПС, да управлява. Но са избрали тъкмо този вариант, и то не случайно, защото тези обръчи на властта, този зависим от властта бизнес – твърде често бизнес, който не играе по честните правила и конкуренцията, всъщност е представен именно от коалицията ГЕРБ-ДПС и на местно, и на национално ниво. И те не искат да допуснат по-широко участие на гражданите в определяне на състава на общинските съвети, както и на парламента, и на Европейския парламент. Но пак казвам, тук основната причина е да се вбие клин, да се затрудни явяването на "Демократична България" и евентуално по-широка коалиция в демократичното център-дясно на европейските избори. Ясно е – няма как да го крием, че ние сме доста разнородни, че нашето явяване ще бъде коалиционно и нямаме национална единна структура, която да може по вътрешен начин да определи кои са най-силните ни кандидати, и за нас винаги преференцията е била много важна. Ние свикнахме вече, от пет години насам на всички избори даваме пълна свобода на нашите избиратели да подреждат нашите листи. И това за нас е важно. А в момента се прави опит да бъде разрушено общото ни явяване на избори.
Десните избиратели наистина са най-големите ползватели на преференцията и посегателството срещу нея успя да обедини тези формации за протест пред парламента. Възможно ли е да намерите и други каузи и идеи, които ви обединяват и това да прерасне в един по-голям съюз?
– Аз искрено се надявам, че ние сме си научили урока през годините. И той е близък до акъла – че когато по-силни от теб ти обявяват война – и то война, в която те искат да унищожат демократичното дясно-център, ние трябва да посрещнем тази война единни. Не да се опитваме да се спасяваме поединично – или не дай, Боже, да се договаряме поединично. Обикновено този тип панически решения за промяна на изборното законодателство преди избори – буквално седмици преди изборите, води до много тежки резултати за този, който го прокарва. В случая един от тежките резултати ще бъде за ГЕРБ. И едно от проявленията на тази вече обществена – не просто политическа, реакция мисля, че ще бъде точно широкото обединение на центъра и дясното като конкуренция, като опозиция на ГЕРБ за европейските избори. И дай, Боже, една много по-сериозна консолидация след това, защото нашето съществуване не може да е за вечни времена в нестабилни и нетрайни коалиции.
Ако прагът за преференциите по един или друг начин все пак остане висок, как ще подредите листата на "Демократична България"? "Да, България" вече излъчи с вътрешни избори своя водач Стефан Тафров. ДСБ държи на Светослав Малинов, сегашния евродепутат…
– Никое подреждане на листа не е лесно. Нито в коалициите, нито в единните партии. Това винаги е една политическа трудност. Аз съм убеден, че ние ще преодолеем тази политическа трудност, без да вдигаме излишен шум. Със силата на преговорите, на доверието, което съществува помежду ни, трябва да стигнем до разумното решение. Не виждам какво повече от това да кажа.
Десните партии протестираха основно заради преференцията. Но ГЕРБ и ДПС направиха и други изменения в Изборния кодекс, които са не по-малко опасни. Избирателните комисии вече ще вземат решение с обикновено мнозинство, а не с две трети. Решенията на избирателните комисии вече няма да се обжалват пред ВАС, а в съдилищата по места.
– Това са несръчни и трудни за прикриване опити да се постигне предимство в изборния процес по законодателен път. В очите на хората това е недостойно, това е слабост. И то неминуемо ще удари авторите си, а не опозицията, както те си представят. В случая искам да кажа, че и сериозната демонстрация на интелектуална слабост при приемането на тези промени може само да навреди на днешните управляващи. Тази част от Патриотите, която гласува заедно с ГЕРБ и ДПС, също ще понесе последици. Но този целият процес показва и нещо повече – дълбоката слабост на администрацията, на институциите. Една в голяма степен интелектуална неспособност на управляващите да се справят с проблемите на управлението. И тя се вижда на много нива. Ние имаме добра международна икономическа конюнктура, прилични равнища на икономически ръст, макар България да се нуждае от доста по-сериозен, не стоим зле в международен план като държава, а въпреки това във всекидневното управление се редуват криза – провал, криза – провал… Един непрекъснат цикъл, плод на две неща – на дълбоката корупция на този модел на управление на ГЕРБ и ДПС, две тежко корумпирани, често пъти огледални, много сходни в маниера си на управление партии. От друга страна – на повсеместния принцип на назначаване на партийни секретарки на високи административни позиции. Това спъва работата на държавния апарат, на чиновническия апарат, който в голямата си част е съставен от читави и културни хора, но те не могат да си свършат работата. На тях партийните секретари им се качват на главата – все едно сме в 1980-а година и ефектът е същият – невъзможност за реализиране на социалния, образователния и икономическия потенциал на нацията. Властта действа като спирачка пред потенциала на българите.
Радан Кънев е роден на 30 септември 1975 г. в София. Завършва столичната френска гимназия и право в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като адвокат. През 2004-а е един от учредителите на партия "Демократи за силна България", а през 2013-а е избран за неин председател. След предсрочните избори през март 2017-а сдава поста на Атанас Атанасов, а той става негов заместник. Депутат в 43-ото Народно събрание и съпредседател на ПГ на Реформаторския блок.
