Грегорианският календар разбърка историята с понятията “по стар стил” и ” по нов стил”

Грегорианският календар разбърка историята с понятията "по стар стил" и " по нов стил"

На днешния ден през 1582 г. папа Григорий XIII представя за първи път Григорианския календар (понякога наричан и Грегориански календар или "нов стил") – съвременният международно признат световен календар, на който се основава и международният стандарт ISO 8601.

Григорианският календар е въведен в употреба на 4 октомври 1582 г. в съответствие с була (основен папски документ с оловен (при особени случаи – със златен) печат, съдържащ разпоредба или послание от един папа до други църковни или светски дейци) от 24 февруари 1582 г. на папа Григорий ХІІІ, чието име носи и днес. Той е създаден, за да поправи древноримския Юлиански календар (наричан също "стар стил", предложен от Юлий Цезар през 46 г. пр.н.е.), като в него са внесени някои корекции, за да се отчете по-точно дължината на тропическата година. В Юлианския календар се приема, че времето между две последователни пролетни равноденствия е 365.25 дни и дробната част се компенсира, като една на всеки четири години има с един ден повече (високосна година).

Григорианският календар е слънчев календар, зависим от периода на завъртането на Земята около Слънцето, който е 365.2422 дни от 24 часа по 60 минути, всяка е по 60 секунди.

Основната разлика между Григорианския календар и предшественика му – Юлианския, се състои в разпределянето на високосните години.  В Юлианския календар, всяка четвърта година е високосна и има един допълнителен ден през февруари. При Григорианският календар всяка година, кратна на 4 е високосна.

Григорианският календар е възприет в различните страни по различно време, като този процес продължава почти три века и половина. Той е наложен от Григорий XIII в страните под силно влияние на католическата църква – Испания, Португалия и Полша, го приемат веднага, а други (Франция и други) – съвсем скоро след тях. Протестантска Англия въвежда Григорианския календар чак през ХVІІІ век, а Русия трябва да дочака Октомврийската риволюция, за да го приеме през 19818 г., като се оказва че Октомврийската революция започнала на 25 октомври 1917 г. според юлианския календар, всъщност е започнала на 7 ноември 1917 година.

В България Григорианският календар е въведен със закон, гласуван от Народното събрание на 14 март 1916 г., като отчитането на времето единствено по нов стил започва от 1 април 1916 г. според юлианския календар (14 април според Григорианския календар).

В Сърбия това става на 18 януари 1919 г., в Гърция – на 9 март 1924 г. и т.н.

Григорий XIII е римски папа през периода между 13 май 1572 г. и 10 април 1585 година. Понтификатът на Григорий XIII е кратък (13 години), но забележителен. Най-известен безспорно е с въвеждането на Григорианския календар, носещ неговото име като папа. Календарната реформа компенсира натрупаното до момента на въвеждането ѝ двуседмично изоставане на Юлианския календар спрямо слънчевата година. Папата го представя публично за първи път през февруари 1582 г. и на 1 март същата година издава декрет за въвеждането му. Григорий ХІІІ нарежда да бъдат пропуснати 10 дни, а 1700, 1800, 1900 и 2100 г. да не бъдат смятани за високосни.
Папата се проявява като твърд привърженик на идеята за издигане на интелектуалното ниво на църковните служители. Така той създава няколко църковни училища в Италия, както и висшия Римки Колегиум, който по-късно е наречен в негова чест Грегориански университет.
Подобно на своите предци, Григорий XIII робува на идеята, че борбата с иновярващите трябва да се води с огън и меч. Ето защо, той благославя парижката кървава разправа на религиозна основа през 1572 г., в която през нощта на Св. Вароломей са изклани 10 хил. хугеноти.

Папа Григорий ХІІІ е част от фамилия Бонкомпани – благородническа фамилия от Асизи.

Григорий XIII умира в Рим на 10 април 1585 година.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст