Дошло е времето за създаването на европейски спасителен актив, писа в своя статия за авторитетния финансов всекидневник "Файненшъл таймс", публикувана на 27 февруари, италианският министър по европейските въпроси и председател на италианската надзорна институция за финансовите пазари (CONSOB) Паоло Савона. Защото липсата на такъв продукт и фрагментацията на пазара на облигации са слабост на еврозоната със съдбовно значение.
Според Савона, макар че еврозоната отбеляза напредък в реформирането си, на общността все още й липсват необходимите амбиции за стимулиране на растежа и на заетостта, за увеличение на икономическата стабилност и за засилване на международната роля на еврото. Банковият съюз, обединението на капиталовите пазари и реформата на Европейския механизъм за стабилност са положителните постижения на блока на еврото. Все още обаче липсват ключови елементи, най-вече – съществуването на общ сигурен финансов актив. Макар че полемиката за създаването му се точи от доста време, а нуждата от него е очевидна.
Сегашният основен спасителен актив на блока на еврото са германските правителствени облигации, но той – парадоксално, се оказва дестабилизиращ фактор за еврозоната. Просто защото Германия има солиден бюджетен излишък и емитиране на национални ДЦК не е наложително. Което пресушава предлагането в момент, когато инвеститорското търсене на подобни инструменти расте. Във времена на несигурност този недостиг създава асиметрия в предлагането на национални облигации на националните пазари, защото други държави продават повече книжа. Дисбалансът провокира опасност от отлив на капитали и риск от нестабилност на финансовата система. Което пък затруднява сериозно работата на Европейската централна банка.
Един от начините за справяне с положението е ЕЦБ да предлага депозити на всички пазарни участници, като дългосрочните вложения да са във формата на търгуваеми облигации. Тази опция, макар и широко обсъждана, представлява връщане към старите начини за управление на монетарната политика и заплашва независимостта на банката. Мултинационализацията на дълга или, с други думи, прехвърлянето на риск от една страна на друга също не е решение, защото би пресякло дебатите в зародиш, а и всяко стопанство би трябвало да носи отговорност за собствените си задължения.
Изходът е нов вид спасителен актив. Той би могъл да е под формата на облигации, продавани от мултинационална организация, които да заместят частично дълговите продажби на държавите от еврозоната. Още повече, въпросната организация съществува – Европейският механизъм за стабилност (ESM). Той е подкрепен от всички страни членки на общността, вече продава дългови инструменти и кредитира с получените средства отделните правителства. И ако правомощията на ESM се разширят, той би могъл да раздава още повече заеми. Създаването на този нов тип сигурен актив би помогнало за стабилизирането на финансовите пазари в моменти на сътресения и високи колебания.
Като кредитна институция ESM би могъл да получи по-висок рейтинг от другите кредитори на страните от еврозоната. Това, заедно с ограничението да взема заеми, би защитило доверието в ESM и би стимулирало отделните правителства да провеждат отговорни фискални политики. Предлагането на новия спасителен актив трябва да е достатъчно голямо, за да задоволи търсенето и ликвидността. Продажбите на ESM трябва да са координирани с националните агенции за управление на дълга и – което е особено важно, трябва да има достатъчен преходен период, за да се предотвратят шокове на националните пазари на облигации.
Този сценарий носи сериозни преимущества, като създава истинска европейска крива на доходността, книжа, които биха могли да станат световен базов индекс и основен актив за покупка от европейските банки. Което ще им помогне да намалят значително портфейлите си от национални облигации, без да създават проблеми на страните членки.
