Първи април наближава, а след него и 26 май – денят на евроизборите. Властта лъже на поразия, обещания заливат електората подобно на напалм във виетнамската джунгла. Накъдето се обърнеш – разстрелват се светли перспективи.
Ей го на транспортно-информационния министър Росен Желязков. Пред журналисти в Скопие преди първото заседание на Междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество между България и Северна Македония обеща към 2025 г. влакът от София до Скопие да стига за не повече от час. Това бил обаче оптимистичният сценарий – парите в размер на близо милиард евро щели дойдат през новия програмен период. Същевременно констатирали, че скоро няма да има магистрала и жп линия между двете държави и търсели начини как БДЖ да си прибере 7 млн. евро дълг от македонските железници, които са ползвали български подвижен състав, без да си плащат от… 1991 година.
Ако за 30 години преход в нашата държава има сектор, който да признаем безусловно за еманация на погрома, едноличен "лидер" в това направление е несъмнено железопътният. Безкрайна агония, колосален грабеж, чудовищна корупция, катастрофални резултати – разсипия в действие. Само преди месец щяха да подпалят Пловдив, както изпепелиха Хитрино и съвсем случайно не успяха в Бяла. И на всеки някой друг му е виновен. Отговорност всяка забравете!
На "Холдинг БДЖ", който е в технически фалит, са му виновни липсата на парите от концесията на "Летище София" и отчайващото състояние на релсовия път, поддържан от "Национална компания железопътна инфраструктура" (НКЖИ). Тя пък ругае БДЖ, че не си плаща за превозите и периодично плаши да я довърши, като й спре влаковете. Стане ли обаче инцидент, същата НКЖИ никога не признава вина в спор с частните превозвачи.
Така че за оптимистичния вариант "София – Скопие" забравете, просто идват избори. Междувременно всичко върви по обичайния песимистичен вариант, докато сменят директорски бордове и ръководства на килограм. Само преди месец стана ясно, че всички големи железопътни проекти са блокирани за пореден път от жалби по обществените поръчки за близо 2 млрд. лева. Половината пари са за участъка Елин Пелин – Костенец и хипотезите са две: или ще го правят от злато, платина и марсиански чакъл, или парите ще потънат за комисиони.
Ето и пример. За всички тези проекти шефовете на НКЖИ уверяват, че с изграждането им ще бъдат премахнати всички пресичания на едно ниво между жп транспорта, автомобилното движение и пешеходците. Да, ама не – просто лъжат нагло и арогантно, че ще свършат нещо, което няма да бъде свършено. От наша проверка за друг от тези проекти – по линията София – Волуяк, стана ясно, че нямат намерение да правят това, което обещават и за което ще усвоят стотици милиони.
Вместо безконтактни пресичания с елементарни подлези по уличните трасета на сегашните прелези щели да слагат, представете си, евтини железни пасарелки за пешеходци. А как ще преминават автомобилите между двете части на разделените от железния път столични квартали?! Ами както преминават след изграждането на други знакови транспортни проекти като този с Околовръстното. След рязането на лентата връзката на цели квартали с новия скоростен път беше прекъсната, колите газят в калта през незастроени частни имоти в полето, а после я стоварват върху пътната настилка под безучастния поглед на държавните и общинските власти.
Да не говорим за поставяне на шумозащитни платна, каквито няма и по модернизираната линия София – Перник, но сега пак ще я модернизират. От гара "Захарна фабрика" до Владая мотрисите хвърчат през софийските квартали без елементарни обезопасителни съоръжения, а преминаването без жертви на деца и възрастни хора е въпрос на оцеляване и съдба. Статистиката за прегазените е зловеща, на кой каквото му е писано…
Така че нека да е ясно веднъж и завинаги – важното при всяка обществена поръчка е не какво ще се направи, а колко ще се открадне. Затова парите ги има, но все не стигат да се свърши работа като хората. Друг вариант няма, независимо дали става преди, или след избори. Разликата е кога точно щедро пръсканата от управниците поредна светлина в тунела ще се окаже фарът на закъсняващия жепейски влак.
Олег Стоянов
