По-малко постъпващи за разглеждане съдебни дела в сравнение с миналата година, по-малко свършена работа (решени от съдиите дела. А насреща – рекорден съдебен бюджет, по-големи заплати и повече съдии на щат. Така най-общо изглежда съдебната статистика за 2018 година. А тя е всъщност и моментната снимка на резултатите от проточилата се с десетилетия "реформа" на съдебната власт у нас.
Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет прие във вторник (26 март) обобщените статистически таблици за дейността на апелативните, специализираните, окръжните, военните, административните и районните съдилища за 2018 година.
От цитираните от ВСС данни се вижда, че в съдилищата в страната са постъпили общо 601 379 дела. Тук е мястото да припомним на незапознатите с дебрите на съдебната статистика, че в тази респектираща бройка всъщност влиза (почти) всичко, което постъпва в съда: включително и разпитите пред съдия, огромното количество заявления за издаване на заповеди за изпълнение, разрешенията за прилагане на специални разузнавателни средства, исканията за вдигане на банкова тайна и дори разрешенията за теглене от детски влог.
Пак според съдебната статистика за година време са били приключени 590 267 дела (включително и онези с детския влог). Като със съдебен акт по същество (т.е. с решение по спора или присъда) са приключили 499 304 дела, а прекратените са 90 963 броя. Обжалвани и протестирани са съдебните актове по 76 228 броя дела, продължава статистиката на ВСС.
И още нещо важно от отчета: общият брой на съдиите по щат през 2018 г. е бил 2248 души. И тук да уточним: това са само съдиите, без администрацията, която е поне два пъти по-многобройна.
Сравнението на тези числа с тези от миналогодишния отчет – за свършената работа от съдилищата през 2017 г., показва на първо място, че постъпилите дела за разглеждане през 2018 г. са драстично по-малко: с около 26 000 бройки (новопостъпилите дела през 2017-а са били 627 155). И това въпреки постоянното включване на нови и нови "номенклатури" в статистиката на бройките дела. За това намаление на постъплението от съдебни спорове си има множество причини, но една от основните е обедняването на населението, което не може да поеме все по-високите съдебни такси и разноски по делата.
По-важно е обаче друго: че съдиите са намалили също драстично броя на решените от тях дела – през 2017 г. приключилите производства са били повече от 617 000, а година по-късно те са едва 590 267. За това намаление обаче няма обяснение. Още повече че броят на съдиите не само не е намаляван, а напротив – дори е увеличен.
Бройката им е набъбнала с осем души само за година. Увеличението на щата не е голямо, но пък е постоянно – с осем съдии се е "раздула" съдебната власт и през 2016-а, а за десет години (от 2008-2018 г.) броят на съдиите е нараснал със 123 бройки). И това в страна, в която непрекъснато се говори за "реформа" и която и без това е на едно от челните места в Европа по брой съдии на глава от населението.
Друг е въпросът, че след предстоящото преброяване, което ще извади наяве с колко души са се стопили живеещите у нас за десет години, страната ни може да се окаже абсолютен първенец по брой магистрати на калпак.
Вярно е, че за "раздуването" на щата не е виновна само съдебната власт – особено в последните няколко години. Голяма част от откритите нови щатни бройки се дължат на "кариерните бонуси", които законодателите предвидиха за съдебните началници и висшата съдебна номенклатура. Така заради назначаването на бившите членове на ВСС в избрани от тях съдилища ВСС беше принуден да разкрива нови бройки за съдии. Същото се прави и за "повишените" без конкурс от по-долните инстанции заместници на административните ръководители по места, ако няма свободни бройки за тях, прави се и за самите административни ръководители…
Но ако такава ще ни е реформата, май по-добре да я приключим на мига, защото ни излиза все по-скъпо и по-скъпо. А и като теглим калема, срещу повечето на брой и по-добре платени магистрати май въобще не сме получили нито по-бързо, нито по-качествено правосъдие. А дори напротив.
