След като може инженер да се произнася за законосъобразността на подслушванията, които се извършват от спецслужбите – защо да не може един лесовъд например да ръководи антикорупционната комисия? Стига обаче да е минал през "университетите" на службите за сигурност и обществен ред…
Въпросът е напълно резонен на фона на последните предложения за поправки в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, внесени от депутата Христиан Митев и от Данаил Кирилов в последния ден, в който все още бе само народен представител – Кирилов се закле като министър на правосъдието в петък (5 април).
Предложението променя сегашното изискване на закона шефът на комисията да бъде задължително юрист. В действащия в момента закон е записано, че за шеф се избира "български гражданин с високи професионални и нравствени качества, който има висше юридическо образование и най-малко 10 години юридически стаж".
Митев и Кирилов обаче предлагат нов текст, според който за шеф на мегакомисията може да бъде назначен човек, завършил каквато и да е магистратура. Стига да има десетгодишен стаж в службите за сигурност и обществен ред, а през пет от тях да е заемал ръководна длъжност. Предложението се отнася само за ръководния пост в антикорупционната комисия, за редовите" членове на КПКОНПИ, и сега няма изискване да са с юридическо образование.
Новото изискване в закона беше внесено ден след като шефът на КПКОНПИ Пламен Георгиев изпълни заръката на премиера Бойко Борисов и излезе в отпуск заради "Апартаментгейт". В същия ден Кирилов бе посочен за бъдещ министър, а ден по-рано БСП поиска предсрочно да бъде прекратен мандатът на Георгиев и на заместника му Антон Славчев, около чиито имоти също витаят множество въпросителни.
Очевидно е, че се подготвя кадрова рокада в КПКОНПИ и че Пламен Георгиев може да бъде "жертван", за да не се допусне присъствието му в публичното пространство да продължи да дърпа надолу и без това драматично стопяващата се покрай "Апартаментгейт" подкрепа за ГЕРБ.
Въпросът обаче е кого готви ГЕРБ за този пост? А че той ще бъде избран по "политическа линия", е повече от сигурно.
Антон Славчев вече не изглежда вероятна кандидатура за поста, а овакантяването му от Георгиев вече изглежда само въпрос на техника – дали да бъде отстранен, или доброволно да подаде оставка. Всъщност няма никакво значение, а и Славчев "не отговаря на описанието" – юрист е по образование.
Другият възможен претендент е сегашният член на КПКОНПИ Пламен Йоцов, който е дипломиран като инженер по изчислителна техника, но пък цялата му кариера е минала в системата на МВР и ДАНС.
В публичното пространство се завъртя и друго име – това на сегашния шеф на ДАНС Димитър Георгиев, той е с две висши образования: машинен инженер и магистър по счетоводство. Практически обаче няма пречка всеки, който има десет години стаж в службите за сигурност и през част от тях е бил някакъв началник, да осъмне като нов шеф на КПКОНПИ – дори ако е балетист по образование.
Тенденцията, която налага ГЕРБ – хора без юридическо образование, да оглавяват структури, за работа в които правните познания са повече от наложителни, е тревожна. Същото вече се случи с Бюрото за контрол на СРС, което бе оглавено от инженер, предложен от "Воля". Останалите места в бюрото бяха разпределени между партиите, но сред изпратените от тях членове на НБКСРС има само един-единствен юрист. Как останалите ще могат да преценяват кога едно подслушване е в рамките на закона и кога правата на гражданите са били нарушени – един Господ знае. За дейността на комисията след промяната на състава й засега не се чува нищо…
Очевидно за депутатите няма пречка същият абсурден модел да се пренесе и в мегакомисия като КПКОНПИ, която на всичко отгоре има и правомощия, с които лесно може да се злоупотреби – достатъчно е да си припомним злополучните тефтерчета на Филип Златанов. Още повече че всяка "грешка" на КПКОНПИ, допусната дори само от незнание, влече след себе си опасност държавата да плаща огромни обезщетения.
Сред сега действащите членове на КПКОНПИ (общо пет на брой) трима са с юридическо образование: Пламен Георгиев, Антон Славчев и Антоанета Цонкова. Ако и Антон Славчев излезе в дълъг отпуск или бъде отстранен, като единствен юрист в КПКОНПИ остава само Цонкова…
По всичко изглежда, че с предложението за промяна в антикорупционния закон се бърза – докладът за второ четене от правната комисия е вече изготвен (подписан е веднага след изтичането на срока за нови предложения – на 5 април). Подписан е от Данаил Кирилов – вероятно минути преди да се закълне като министър. И се очаква да бъде внесен по най-бързия начин за второ четене и гласуване в пленарната зала.
Междувременно стана ясно, че отпада идеята за "чадър" над общинските съветници. От създаването си до днес Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) непрекъснато е в полезрението на законодателя. А скандалите следват един след друг. Два от най-шумните са свързани с антикорупционния контрол върху общинските съветници.
Още в началото на 2018-та година се разбра, че ако се спазва законът, общинските съвети в страната може да се опразнят от хора заради повсеместното вплитане на местните властници в шуробаджанашки и бизнес отношения.
Тогава, за да се предпазят местните политически интереси – с поправка в чисто новия антикорупционен закон, действието му беше "замразено" за общинските власти – до следващите избори за управници на населените места, които предстоят наесен.
Почти година по-късно беше внесено ново предложение, което съвсем взриви общественото мнение: общинските съвети въобще да бъдат извадени от антикорупционния контрол на КПКОНПИ. С мотива, че понеже ставало дума за повече от 5000 души, това щяло много да затрудни комисията.
Вносител и на тази скандална поправка беше Данаил Кирилов ведно с депутата от ДПС Хамид Хамид. И въпреки че уж по време на обсъждането в правната комисия се каза, че тя не се подкрепя и ще бъде оттеглена, законопроектът беше гласуван с нея на първо четене в пленарната зала.
Впоследствие Данаил Кирилов бе посочен за правосъден министър, премиерът Бойко Борисов публично му разпореди да оттегли "общинската" поправка в закона. И заявка за това вече има – на 4 април е внесено ново предложение, в което тя е отпаднала. То обаче бе внесено не от Данаил Кирилов, а от друг депутат от правната комисия – Христиан Митев.
