Ако търсите най-тежката длъжност на планетата, не отивайте по-далеч от Франкфурт и по-точно – от централата на Европейската централна банка. Осемгодишният мандат на нейния председател – Марио Драги, изтича в края на октомври, а кандидатите за креслото му не са с чак толкова убедителни биографии.
Шефът на ЕЦБ трябва да контролира институциите, които определят паричната политика на еврозоната и нейните 19 страни членки, чийто брой България се бори с всички сили да закръгли на 20. От 2014-а ЕЦБ е и главен надзорник на паричния съюз, а в отговорностите й влиза да изисква увеличение на капитала на кредиторите и да закрива фалирали институции от Италия до Латвия. И не на последно място, централните банкери са въвлечени дълбоко в дебатите за бъдещето на еврорегиона. Те трябва да предложат стратегията, която да устройва противоречащите си възгледи на националните власти и на политиците. А всяка дума, която излиза от "щаб-квартирата" на ЕЦБ, се следи под лупа за евентуални указания за посоката на бъдещата й политика.
Не липсват и шегобийци, които гадаят по дрехите за позицията на Драги за монетарната политика на блока на еврото. Един от анализаторите – Луи Аро от "Креди агрикол груп", е изброил 18 вратовръзки, които шефът на ЕЦБ е носил по време на официалните си речи, за да открие корелация между тях и банковите кредити. За съжаление, той не е успял да направи никакви надеждни заключения. Аро отбелязва слаба зависимост между синия цвят на връзките и пазарните движения – както надолу, така и нагоре, което означава, че този фактор не може да бъде отчетен като сериозно предвиждане.
Като се изключат модните предпочитания на Драги, 71-годишният италианец върши отговорна работа. Смята се, че обещанието му да направи "всичко възможно", за да спаси еврото, е опазило единната европейска парична единица по време на дълговата криза през 2011-2012-а. Той проследи и разширяването на дейността на ЕЦБ в сферата на банковия надзор, което я превърна в най-могъщата европейска институция по време когато другите авторитети, включително Европейската комисия, загубиха влиянието си върху националните правителства.
Не е маловажно и образованието и опитът на Драги в академичния, държавния и банковия сектор. През 1977-а той защитава докторат по икономика в Масачузетския технологичен институт под ръководството на Франко Модиляни и Робърт Солоу – и двамата Нобелови лауреати за икономика. Преподава в университета във Флоренция и става генерален директор на Италианското финансово министерство, след което се прехвърля в "Голдмън Сакс груп". През 2005-а е назначен за председател на "Банка д'Италия", а през 2011-а поема кормилото на ЕЦБ, точно когато еврозоната е "нападната" от дългова криза. За негов късмет, точно по това време председател на Федералния резерв е Бен Бърнанке, който започва да провежда нетрадиционна монетарна политика, в частност – мащабни покупки на активи (познати като количествени улеснения – Quantitative easing), за да насърчи инвестициите и потреблението. Драги незабавно осъзнава, че ЕЦБ също трябва да разшири инструментариума си и през 2012-а обявява програмата Outright Monetary Transactions (ОМТ) – покупки на неограничени количества облигации от държави в криза, ако те подпишат спасителна програма. А през 2015-а, когато еврозоната бе на ръба на дефлационна спирала в японски стил, ЕЦБ прекопира стратегията на Федералния резерв и въведе количествени улеснения. И макар че мерките бяха доста закъснели, никой не може да отрече куража на Драги да ги предприеме и да охлади ентусиазма на инвеститорите да продават правителствени облигации.
Сред потенциалните приемници на Драги са президентът на Бундесбанк – Йенс Вайдман, председателят на "Банк дьо Франс" – Вилерой де Гало, както и колегата му Кьоре, сегашният и бившият управител на финландската централна банка – Оли Рен и Ерки Ликанен, шефът на Холандската централна банка – Клаас Кнот, и ред други кандидати от страните членки на еврозоната.
Най-подготвен за поста изглежда Вайдман със своята доказана компетентност в областта на икономиката. Съществуват обаче основателни опасения, че ако бъде избран за приемник на Драги, инструментариумът на ЕЦБ ще загуби своята надеждност. Защото германецът е твърд опонент на програмата ОМТ, което може да провокира съмнения в инвеститорите, че той ще направи "всичко възможно", за да спаси еврото. Шефът на Бундесбанк е и отколешен критик на покупките на активи – стратегия, която ЕЦБ вероятно ще активира отново, ако еврозоната изпадне в рецесия. Пък и изборът на паричен "ястреб" в условията на стопанско охлаждане ще е доста проблематичен.
Не по-малък ястреб е и докторът по икономика от университета в Грьонинген Клаас Кнот, чиито виждания са близки до тези на Вайдман.
Французите Вилерой де Гало и Кьоре са с дълги кариери във френското министерство на финансите, но едва ли имат политическото влияние на Драги. Като цяло Кьоре изглежда най-подходящ сред наличните приемници на сегашния шеф на ЕЦБ, но е изправен пред сериозни политически препятствия у дома. Просто защото френският президент Еманюел Макрон предпочете Вилерой де Гало за председател на "Банк дьо Франс".
Оли Рен и Ерки Ликанен, които имат големи шансове да наследят Драги, не са с академично образование по икономика, като и двамата са били членове на финландския парламент и правителствени министри. Разбира се, има и други шефове на централни банки без докторати по икономика, като се започне от Джеръм Пауъл – адвокатът, който в момента ръководи Федералния резерв. Съществуват обаче сериозни съмнения дали подобни личности ще могат да получат доверие за техните интелектуални способности и дали ще могат да работят със скоростта на Бърнанке и на Драги по време на кризи.
Най-големият проблем е, че наследникът на Драги ще бъде излъчен след сложни договаряния между ръководителите на страните членки на еврозоната и за другите висши длъжности на ЕС, които ще бъдат освободени през тази година. Тук влизат председателят на Еврокомисията и шефовете на Европейския парламент и на Европейския съвет. Рискът е, че тези преговори ще доведат до избора на кандидат, който да отговаря най-добре на другите елементи на мозайката. Не е тайна също, че политиците ще се изкушат да посочат слаб председател на ЕЦБ с надеждата, че той или тя ще се поддават по-лесно на политически натиск – подход, който би бил катастрофален след успеха на Драги да се издигне над националните интереси и да прокара европейския проект.
