Британският "Гардиън" публикува днес извадки от интервю на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер пред германския вестник "Ханделсблат" в навечерието на срещата на върха на ЕС в румънския град Сибиу. В типичния си оригинален стил Юнкер предупреждава, че европейците "са загубили колективното си либидо" един за друг, след което добавя, че във Великобритания "булката" – Европейският съюз – от самото начало е "систематично охулвана", а после и "отхвърлена".
Председтелят на Еврокомисията, който предстои да напусне поста си през ноември, предлага и свой имагинерен анализ на състоянието на континента. Той смята, че изпълнителният орган на ЕС под неговото ръководство се е фокусирал върху "големите неща", придържайки се към "скромност в малките". "Направих така, че комисията вече да не се бърка във всяка дребна подробност от живота на гражданите – казва той. – Аз съм както изненадан, така и разочарован, че никой не забеляза това."
Три седмици преди изборите за Европейски парламент бившият премиер на Люксембург признава, че възходът на евроскептичните партии е зловещ знак за континента. "Ние не се обичаме – отбелязва Юнкер. – Загубихме колективното си либидо. . . Пет или шест години след Втората световна война това либидо беше налице. И въпреки това днес трябва да е много по-лесно за европейците да се влюбват един в друг, отколкото през 1952 г."
Спирайки се на сагата около британското излизане от ЕС, той посочва: "Брексит е особен случай. Ако настройваш една страна цели 40 години с посланието, че мястото й фактически не е в ЕС, то решението за напускане е логичен резултат. Булката беше систематично охулвана, а накрая и отхвърлена." Посочвайки безизходицата по въпроса за Брексит в британския парламент, той изтъква, че е нечестно спрямо европейските граждани вината за всеки провал на европейската демокрация да се стоварва върху Брюксел.
"Европейската комисия действа по най-добрия начин. Но тя не може да разреши всеки проблем, не може да компенсира слабостите на националните правителства и демокрациите в Европа. Погледнете Обединеното кралство. Фактът, че опозицията и правителството там едва сега, три години след референдума за Брексит, започнаха да разговарят, едва ли е знак за силата на британската демокрация", подчертава Юнкер.
