Посещението на папа Фрациск в България е в центъра на общественото внимание от началото на годината. Това е първата му визита у нас.
На 6 май Главата на Римокатолическата църква ще даде първо причастие на 100 деца от град Раковски. Там живее голяма католическа общност у нас, а първото причастие е едно от седемте тайнства в католицизма.
По-големи общности има още в София, Пловдив и Белене. Двете църкви "Пресвето сърце Исусово" и "Свети Архангел Михаил" в Раковски, които ще посети папа Франциск, са еднакви по-големина, строени са заедно по един проект в началото на миналия век и са осветени през 1931 г., като те са най-големите католически църкви в България.
Град Раковски е в трескава подготовка и вълнение за посрещането на папа Франциск. Хората от града смятат посещението на папата за чудо.
При посещението си в България главата на Римокатолическата църква папа Франциск ще се срещне с представители на католическата общност у нас в църквата "Свети Архангел Михаил" в квартал "Секирово" в Раковски. Посещението на папата тук няма да е литургия, а ще е по-разчупено и свободно, като се очаква Светият отец да отправи послание към присъстващите.
Раковски е град в Южна България, на 25 километра североизточно от областният център Пловдив. Населението му е около 15 571 души. Градът е създаден през 1966 година от сливането на три селища – Генерал Николаево, Секирово и Парчевич, в миналото наричани съответно Калъчлий, Балтаджа и Алифакъх. Селищата са населявани от наследници на павликяните (християнско религиозно движение, появило се през 7 век в Армения), приели католицизма през XVII-XIX век. Трите квартала са енории на Софийско-пловдивската католическа епархия.
В Раковски има няколко католически църкви и манастири. Енорията в квартал "Генерал Николаево" е от около 7 хиляди, в кв. "Секирово" е също толкова, а най-малка е в третия квартал на града "Парчевич" – около 500 души.
С основание град Раковски е наричан понякога "столица на католицизма" в България. Факт е, че от началото на ХIХ век село Калъчлии (Генерал Николаево) се е утвърдило за известно време (до 1835 г.) за център на епархията. Селата, формирали днешния град, са родно място на пет католически епископа, избрани през XX век – Винкенти Пеев, Ивано Романов, Симеон Коков, Самуил Джундрин и Георги Йовчев. Много други духовници, родени или живели в града, са допринесли за развитието на духовността на национално ниво – Йосиф Стойков, братята Дамян и Козма Гюлови, Петър Саралийски и други, и във Ватикана – проф. Йосиф Гагов, архимандрит Георги Елдъров и монсеньор Йовко Пощийски.
Любопитен факт за българските католици, живеещи в района на град Раковски, е, че са консуматори на костенурки. В миналото свещениците са смятали тяхното месо за "постно" (наред с рибата) и можело да се яде по време на пости. До 1981 г. между кварталите на града, на 23-ия километър от Пловдив, работи крайпътно заведение, което е предлагало ястия от влечуги и земноводни.
Община Раковски е подготвила подарък за папата – изображение на църквата "Пресвето сърце Исусово" и на площада пред нея на местния художник Бойчо Котов. През пролетта на 2017 г. отец Димитров монтира в църквата тръбен орган, дарен от Германия и ремонтиран от италианеца Алесандро Джирото. Органът е пневматичен и е изработен преди 60 години, има 800 тръби, два мануала и педалиера, 12 оригинални регистри и още 3, добавени при реставрацията от Джирото. Музикалният инструмент е осветен на храмовия празник 23 юни от монсеньор Йовко Пищийски.
