Дошло е времето за по-внимателен прочит на "Монетарна политика 3" (МП3) и на "Модерната монетарна теория" (ММТ), твърди американският милиардер и инвеститор Рей Далио в анализ, публикуван в неговия профил в LinkedIn.
1. Концепцията за МП3 и ММТ
Основателят на най-големия хеджингов фонд в света – Bridgewater Associates обяснява, че от инженерна гледна точка икономическата машина борави с ограничен брой причинно-следствени връзки, които могат да се сглобят по различни начини, водещи до неограничен брой комбинации.
На практика съществуват два ключови основополагащи блока на икономическата политика – монетарен и фискален. Техните инструменти за въздействие са лихвените проценти и затягането или разхлабването на паричната политика и данъците и разходите за фискалната, всеки от които може да бъде включен в различна конфигурация. В цялостната картина монетарната политика определя общата сума на парите и кредитите (с други думи – потребителската мощ) на системата, а фискалната дефинира влиянието на правителството откъде да дойдат средствата (или данъците) и къде да отидат (разходите).
За Далио най-важният инженерен ребус, който през идните години трябва да решат политиците по света, е как да накарат стопанската машина да произвежда икономически блага за мнозинството от хората, когато паричната политика не работи. Тук не става въпрос за абсолютен отказ, а за факта, че тя не работи на пълни обороти, за да стимулира стопанската активност както в миналото – чрез намаление на лихвените проценти (което Далио нарича "Монетарна политика 1") и чрез изливането на пари при покупките на активи (или "Монетарна политика 2"). По тези причини авторът на анализа е убеден, че е наложително и неизбежно да се премине към "Монетарна политика 3", която да координира фискалната и паричната политика по начин, който не е съществувал в съвременния живот на американците, но е бил прилаган под различни форми в други времена или на други места.
Модерната монетарна теория е една от онези неограничен брой конфигурации, чието въвеждане е неизбежно. Различните експерти я обясняват по различен начин, но за Далио най-важната й форма е фиксирането на лихвите на нула процента и стриктен контрол на инфлацията чрез промяната на генерираните от фискалната политика излишъци и дефицити, натрупващи дълг, който централните банки да монетаризират (да финансират).
От десетилетия сме свикнали лихвените проценти да се движат нагоре-надолу, а фискалните дефицити (в повечето случаи) и излишъци (рядко) да са по-инертни, така че лихвите да играят по-важна роля при създаването на покупателна мощ и бизнес цикли. В бъдеще обаче, лихвените проценти ще са много близки до нулата и фискалните политики ще са по-подвижни и важни. Всъщност, част от тази конфигурация от доста време е налице и ще се случва все по-често в частта си на почти нулеви лихви, при две от трите най-важни световни стопанства – еврозоната и Япония, респективно при две от трите основни резервни валути – еврото и йената. Съществува реална възможност лихвите да слязат до 0% и при най-важната световна резервна валута – щатския долар, при следващото охлаждане на щатското стопанство. В резултат, дефицитите на фискалната политика, които ще се монетаризират, ще са временно добра концепция за икономическо стимулиране. Тя на практика е съществувала далеч преди да бъде наречена ММТ. И ще е много по-вероятна, необходима и възможна при държавите с резервни валути, и при спазването на следните три условия: лихви, фиксирани в близост до 0%; по-гъвкави фискални политики с монетаризиране на дълга, за да се финансират дефицитите с получените средства; безкомпромисен контрол над инфлацията.
Голямата опасност от този подход, произтича от риска да се даде власт за създаване и разпределяне на пари, на кредити и на разходи в ръцете на политически избрани лица. Според Далио, за да работи добре тази стратегия, системата трябва да бъде разработена по такъв начин, че вземането на решения да става от умни и опитни, а не от политически мотивирани хора.
2. ММТ от гледна точка на Далио и на колегите му от Bridgewater Associates
"Монетарна политика 1" (основаваща се на движението на лихвените проценти) в повечето случаи или не може да се провежда самостойно, или не постига особен ефект. "Монетарна политика 2" (базирана на печатането на пари от централните банки и на покупките на финансови активи) има ограничени възможности за стимулиране на стопанствата. Хората от екипа на Далио са убедени , че и двата подхода ще са все по-нискоефективни в периода на следващия икономически спад. Нещо повече, те дефакто облагодетелстват хората с най-високи доходи, защото стимулират покачването на цените на активите, помагайки на лицата, които вече притежават големи количества от тях. А тези субекти не насочват парите към областите, които могат да бъдат определени като далновидни инвестиционни възможности от рода на образование, инфраструктура, изследвания и развитие.
Да си представим обаче, че данъците работят подобно на лихвените проценти и се движат като полуавтоматичен стабилизатор: ако стопанството е в рецесия, ще има еквивалентно по размер намаление на данъците; ако е налице икономически подем, данъчната тежест ще расте, подобно на лихвите. Да си представим и полуавтоматично увеличение на инвестициите с високо съотношение на доходността на недостатъчно финансираните области (образование, инфраструктура, научни изследвания) вместо то да се насочва чрез финансовите пазари към сфери, които компаниите и инвеститорите смятат за най-рентабилни.
Насочването на напечатаните от централната банка пари към социално значими сектори означава, че правителството не трябва да се безпокои за класическия проблем: по-големите дефицити водят до по-мащабни продажби на дългове, които пък качват лихвите, защото централната банка ще финансира недостига чрез монетаризация, респ. чрез стратегията, станала любима след финансовата криза през 2008-а за т. нар. "количествени улеснения" (QE). Този подход обаче не натрупва особена инфлация. Просто защото тя се определя от общата сума на разходите, разделена на количеството продадени стоки и услуги. И ако напечатаните пари само компенсират част от намалението на кредитите и на потреблението, което се случва при икономически спад (през последното десетилетие), централните банки се борят с прекалено ниска инфлация в условията на огромен монетаризиран дълг.
Големият въпрос е на кого може да се разчита – на централната банка или на правителството – да управлява добре тези инструменти. Защото те могат да направят много добрини, но също могат и да нанесат огромни вреди, ако не се използват отговорно.
Една от специфичните политики, която защитават привържениците на ММТ, е да се приложи програма за гарантиране на заетост. В изкуствена среда ( ще рече при идеални условия) идеята хората да работят, за да печелят пари на държавни служби при икономически спад, вместо да получават чекове за безработни и социално слаби, като цяло е важна както за психологическото и емоционалното им здраве, така и за цялото общество, защото те примерно ще поддържат градовете чисти и ще си помагат един на друг.
