Държавният секретар на САЩ Марко Рубио призова Европа да „се събуди от дългия си сън“ и да възстанови националната си мощ, отбранителния капацитет и контрола върху границите. В същото време потвърди, че Вашингтон не възнамерява да се оттегля от трансатлантическия съюз. В реч на историческия хълм Пникс в Атина в сряда Рубио представи политиката на Доналд Тръмп като опит за възстановяване на западната мощ чрез национален суверенитет, реиндустриализация, технологично превъзходство и по-големи военни способности.
Мястото на речта не беше случайно. На хълма Пникс се е събирало Атинското народно събрание. От около 507 г. пр.н.е. свободните пълнолетни мъже, граждани на Атина, се събирали на този хълм около 40 пъти годишно, за да обсъждат закони, въпроси на войната и мира и да вземат решения чрез гласуване. Скалистият хълм е смятан за рожденото място на демокрацията.
Зад Рубио пък се издигаше Акрополът, като декор от холивудски филм.
В речта си държавният секретар премина и през Рим, християнска Европа и американската държавност, за да стигне до тезата, че Западът е отслабнал, защото е поставил наднационалните структури, глобализацията и идеята за отворени граници над интересите на собствените си общества. Според него няма нищо „егоистично или погрешно“ в лоялността към нацията и в защитата на нейните интереси.
Рубио атакува политическия модел, който според администрацията на Тръмп е довел до деиндустриализация, зависимост от чужди вериги за доставки, недостатъчни инвестиции в отбрана и отслабване на националния контрол върху миграцията. Той обвърза тези процеси с предупреждението, че Западът може да загуби позицията си, ако не възстанови способността си да произвежда, да се защитава и да развива технологиите, които ще определят следващите десетилетия.
„Чрез президента Тръмп Съединените щати направиха своя избор“, заяви Марко Рубио, преди да изброи приоритетите на Вашингтон: контрол върху критичните вериги за доставки, реиндустриализация на американската икономика, възстановяване на отбраната и технологично господство в областите на бъдещето. Сред тях той посочи производството на чипове, критичните минерали, дроновете, оръжията, киберпространството, изкуствения интелект и космическите технологии.
Досега администрацията на Тръмп настояваше Европа да харчи повече за отбрана. Сега тя очертава икономически модел, при който индустриалната политика се разглежда като част от националната сигурност. Производството, енергията, технологиите и достъпът до суровини вече не са отделни икономически теми, а нова пътна карта за защита на западните интереси.
Изборът на Гърция като място за тази реч има и друга цел. Двете страни обявиха нови споразумения в областта на отбраната, сигурността, енергетиката и технологиите. Вашингтон и Атина договориха продажби на американско въоръжение за до 4 млрд. долара, включително боеприпаси и ракети за гръцките F-16 Viper и F-35, както и модернизация на още 37 самолета F-16 Block 50. Пакетът включва и хеликоптери Black Hawk.
Гърция и САЩ разшириха и сътрудничеството в борбата с тероризма, обмена на информация и противодействието на незаконната миграция. Вашингтон често дава за пример Гърция като съюзник, който съчетава високи разходи за отбрана с активна роля в енергийната сигурност и регионалната инфраструктура.
Енергетиката е другия голям елемент от отношенията. САЩ подкрепят европейските усилия за отказ от руските горива и виждат Гърция като важен възел за втечнения природен газ и за т.нар. Вертикален газов коридор. Вашингтон потвърди и подкрепата си за подводния електрически кабел в Източното Средиземноморие, който трябва да свърже континентална Гърция с Кипър и впоследствие Израел. Проектът за около 1.9 млрд. евро е част от по-широката идея за намаляване на енергийната зависимост и изграждане на алтернативни маршрути в региона.
Администрацията на Тръмп би искала подобни отношения с всички европейски държави. В този смисъл посланието към Европа е конкретно да купуват повече американско оръжие и горива и да поемат по-голяма отговорност за отбраната си, за да не товарят допълнително Съединените щати.
Рубио не предложи разрив с Европа, а промяна на условията, при които функционира съюзът й със САЩ. Тази линия не започва в Атина. През февруари на Мюнхенската конференция по сигурността Рубио изтъкна, че Вашингтон няма намерение да бъде „стража“ на „управляван упадък“ на Запада. Тогава той критикува масовата миграция, деиндустриализацията, прекомерната зависимост от глобалната търговия и недостатъчните европейски инвестиции в отбраната.
В Атина Рубио заложи на визионерски тон, но политическата логика остана същата. Ако в Мюнхен той настояваше Европа да стане по-силна, в Пникс обясни защо според Вашингтон това е необходимо – силата на отделните държави трябва да бъде възстановена като основа на западния ред.
Речта съдържаше и пряк отговор на идеята, че национализмът е несъвместим с международното сътрудничество. Според Рубио е точно обратното. Съюзите, каза той, са устойчиви, когато държавите, които ги изграждат, запазват суверенитета и способността си да се защитават. В този смисъл НАТО не е представен като алтернатива на националната мощ, а като механизъм, чрез който отделните държави могат да я използват съвместно.
Тук се крие и основното напрежение в посланието на Вашингтон към Европа. САЩ настояват европейските страни да бъдат по-суверенни, по-въоръжени и по-индустриално независими, но едновременно с това очакват те да останат в стратегическа орбита около американското лидерство. В основата на модела е доктрината „Америка на първо място“. Тя беше представена не като политика на изолация от света, а като пренареждане на отношенията чрез национална мощ, икономическа независимост, военна сила и технологично превъзходство.
Друг спорен въпрос остава Международният наказателен съд. Рубио го представи като пример за институционален модел, който според Вашингтон се сблъсква със суверенитета на държавите. Аргументът му беше част от по-широката теза, че международните организации трябва да защитават държавите и техните граждани, а не да отслабват националната власт.
Рубио приключи с предупреждението, че Западът е изправен пред избор между възстановяване на националната мощ и продължаване на упадъка. В тази схема битката на Вашингтон е да убеди европейците, че засилването на националната държава и американското лидерство могат да съществуват едновременно с устойчив трансатлантически съюз. За Брюксел едва ли това ще е най-печелившата опция.
Паралелно с речта Рубио трябваше да се справи и с въпрос, който показва колко сложна е новата американска политика в Европа. Демократи в Конгреса поискаха разследване на твърденията за поведението на американската посланичка в Атина Кимбърли Гилфойл, включително за предполагаеми опити за влияние върху гръцката политика и за отношенията ѝ с лобисти и частни компании. Рубио отказа да коментира конкретните обвинения, но защити работата на посолството.
Европейската обиколка на Рубио започна с Исландия, премина през Гърция и продължи в Португалия. Формално тя е посветена на сигурността, отбраната, енергетиката, икономиката и технологиите. Но речта в Атина показа по-широката схема – Вашингтон се опитва да превърне „Америка на първо място“ от вътрешнополитически лозунг в модел за отношенията между Съединените щати и останалата част от Запада.
