Очевидно с приближаването на изборите за европейския парламент истерията в държавата ще става всеобхватна и все по-силна. Само с нея бихме могли да си обясним как един иначе сдържан управленец като вицепремиера Томислав Дончев можа да се изцепи в понеделник (13 май), че има доверие в антикорупционната комисия (КПКОНПИ). И то защото тя била избрана по регламентирания от закона ред.
Ако това беше достатъчното условие, за да вярваме на тази или онази институция, може би животът ни щеше да е друг. Щяхме да живеем в държава с високоразвита икономика, със съдебна система с изключително висок рейтинг, с парламент, радващ се на любов и признателност за законите, които твори. А ние, данъкоплатците, щяхме да сме щастливи, когато се тълпим пред данъчните гишета, защото с парите си плащаме заслужения труд на чиновниците.
Да, ама не. Нито икономиката ни е високоразвита, нито държавата ни просперира, въпреки че всички институции и ръководствата им са изградени и избрани по законов ред. По какъвто, според Дончев, е избрана и антикорупционната комисия.
Няма как априори КПКОНПИ да се ползва с доверие, макар че идеята навярно е била такава. А и няма какво да се лъжем – всички помним задкулисните игри около формирането й и избора на нейното ръководство, подсказващи, че истинска борба с корупцията няма да видим.
Няма как да се доверим на КПКОНПИ, след като над шефа й Пламен Георгиев виси градоносен облак, натежал с подозрения, че се е облагодетелствал материално, в противоречие с нормата и морала. Да не говорим, че под булото на подозренията е и заместник-шефът на комисията Антон Славчев, който би имотен рекорд с придобит апартамент и тераса с огромни размери и на ниски цени. Върхът на всичко пък е признанието на шефа на КПКОНПИ, че по закон няма кой да проверява проверяващите…
Всъщност, тайно и полека, с парите на ЕС и с благословията на законно изградените държавни институции, се вдигнаха палати или както ги наричат във властта „къщи за гости“. А и само те ли са? Колко пари на горките европейски данъкоплатци са отишли бадева, за шкембетата на знайни и незнайни политпартизани, с помощта на висши чиновници, тепърва ще става ясно. Може би.
В последните години няма социологическо изследване, според което най-висшият ръководен орган в държавата, избиран пряко от суверена, да се къпе в народна любов. Напротив, рейтингът на законноизбрания български парламент направо крещи, че отношенията между суверена и народните избраници са в същия кризисен период, в какъвто се озовава едно средностатистическо семейство, намиращо се в предверието на развода. С тази разлика, че за данъкоплатците няма бракоразводен процес, след който да не видят нивгаш бившите си благоверни избраници.
И докато не прекратим този очевидно провален брак, законно избрани депутати, политици, министри, шефове на комисии, самите им министерства, комисии и прочие институции ще продължат да ни клатят, с лъстливи приказки за доверие и вечна любов.
