Помните ли репликата "И циганите така правят!" на заместник-главния прокурор Иван Гешев от миналия месец за променените показания на подсъдимия по делото "Иванчева" Петко Дюлгеров? Ромски активист не пропусна да пусне жалба в Комисията за защита от дискриминация с мотива, че било език на омразата и разделяне на нацията по етнически признак. Има си обаче набор от фолклорна лексика по този въпрос воглаве с "Лъже като дърт циганин". Има я обаче и приказката "Лъжливото овчарче", която си е чисто българска.
И така, след като родители, баби и дядовци взеха да дюдюкат под прозорците на властта срещу проекта на Национална стратегия за детето (2019-2030 г.), Борисов направи това, което най-добре умее. И понеже всеки знае какво е, направо ще цитираме.
От една страна:
"На социалния министър Бисер Петков възлагам сутрин, като стане, обед и вечер да прави брифинг и да казва, че такава стратегия няма. Във Фейсбук и протести готвят – "Не на стратегията 2019-2030 г.". Такава стратегия няма! Защо продължават да лъжат, не знам!"
От друга страна веднага след първата:
"Много ясно се разпоредих да се прави с абсолютно всички мнения и категорично да защитава детето. Стратегията ще бъде приета едва когато мине през всички обсъждания. Да са сигурни хората – това са спекулации, че ще дойдат и ще ти вземат детето и ще го дадат на някоя друга брачна двойка. Целта на стратегията е да защити тези деца, които са попаднали в такива семейства".
Естествено, министър Петков плонжира в изпълнение на височайшата заръка. Стратегия има. И въпреки че всички, освен изпълняващите платената задгранична поръчка за внедряването й правителствени и неправителствени продажници, са против, работата по нея щяла да продължи "най-рано през юни, защото в момента обстановката не позволява нормален диалог".
Последва парламентарен контрол с коментар в детайли на социалния министър за стратегията, която според премиера ту я няма, ту я има. Напълно неоснователни били изразените в социалните мрежи притеснения на родители, че държавните органи ще отнемат деца при фалшиви сигнали. Още в Закона за закрила на детето от 2003 г. имало разпоредба, че всеки е длъжен да уведоми социалните служби, ако узнае за дете с нужда от държавна закрила. След което Бисер Петков увери категорично, "че нито в проекта на стратегия за детето, нито в законодателството се предвижда отнемане на права на родители".
Така-а-а, дотук разбираме, че нова детска стратегия няма, но работата по нея е започнала отдавна и е само временно отложена. И това обаче не е краят, защото Петков прави на свой ред двоен аксел с троен винт в синхрон с премиерската акробатика.
А именно:
“В този контекст искам да подчертая, че не само няма Стратегия за детето с времеви хоризонт 2019-2030 г., но към момента няма и актуален проект на такъв документ, който да бъде обект на обществено обсъждане." Не се работело и по проекта на Закон за детето, който беше готов още през 2012 г. и предизвика същото недоволство. Тогава гневът беше за това, че законът създава за родителите само задължения без да им предоставя права. Сега има "напредък" – стратегията ги довършва в ранг на виновни по подразбиране.
Ако забелязвате някаква разлика с безочливите и гнусни извъртания за Истанбулската конвенция, моля обадете се. И там уж ставало въпрос за защита от домашното насилие, но само на жените, и най-вече на джендърите.
За пълнота на изложението ще отбележим само дребната подробност, че със или без стратегии и конвенции у нас деца се отвличат от родителите им от десетилетия чрез "законови" трикове. Прави го държавата чрез социалните служби и решаващата роля на съда и прокуратурата по делата за родителски права. Всъщност, спомняте ли си случая "Цветелина Уланд" – българката, която обикаляше телевизиите с оплаквания за отнетите й от норвежките служби деца. Скандинавците си бяха свършили перфектно работата – не заради дръпване на ухо или майчин плесник, а заради систематично настройване на децата срещу бащата.
Извод: на калпав управленски материал моделите му криви!
