Италиански фирми са вложили в проекти у нас над 2.53 млрд. евро

Винарски празникс. ЕленовоЕдуардо Миролиоизбадекустация

Възможностите за повече италиански инвестиции у нас са обсъждали председателите на Сената на Италианската република Мария Казелати и на Народното събрание Цвета Караянчева. Срещата е била в рамките на посещението в Рим на българската официална делегация във връзка с честванията за 24 май. Страната ни предлага добра инфраструктура, изграждат се индустриални зони, разполагаме с квалифицирана работна ръка, а и Италия е сред най големите инвеститори у нас. Не бива да забравяме и факта, че България и Италия поддържат добри отношения, които стъпват върху повече от 140 години история.

До края на 2018 г. преките чуждестранни инвестиции от италиански фирми в България са на стойност 2.53 млрд. евро, с което страната се нарежда на четвърто място по размер на вложенията в различни проекти у нас (след Холандия, Австрия и Германия).

Отраслите, към които италианските инвеститори проявяват най-голям интерес, са енергетика, туризъм (изграждане на хотели и курортни селища по Черноморието и в гр.София), банково и застрахователно дело, транспорт (участие в модернизиране на българската инфраструктура, главно на летищата и пристанищата), селско стопанство, преработваща промишленост и търговия. В България работят инвеститори като "Уникредит", "Миролио" (текстил), "Италчименти" – производство на цимент, и други.

Освен това Италия е един от основните, водещи търговско-икономически партньори на България. Стокообменът още през 2015-а прескочи границата от 4 млрд. евро и продължава да расте, отбелязват от Министерството на икономиката. За 2018 г. българският износ за тази страна е в размер на 2.433 млрд. евро и ръст от 10 на сто. Вносът от Италия за същия период е на стойност 2.422 млрд. евро, като се е увеличил  с 10.4 на сто. Стокообменът между двете страни е рекорден – за 4.855 млрд. евро, и също отбелязва ръст – с 10.2%, спрямо 2017-а. А в последните девет години салдото е положително за България. Италия е втора в листата на водещите търговски партньори на България.

В последните години неизменно водещи стоки в износа ни за Италия са рафинирана мед и медни сплави, нефтени масла и масла от битуминозни минерали, зърнени култури, части за обувната промишленост, ел.техника, готови изделия на обувната промишленост, а също и стоки на текстилната, шивашката, кожаро-кожухарската индустрия.

Във вноса от Италия преобладават трактори, автомобили и други превозни средства, обезкосмени и обработени кожи, нефтени масла и масла от битуминозни минерали, трактори, готови изделия на текстилна, обувна и кожарска индустрия.

Благоприятни условия за търговията между България и Италия създават ниските транспортни разходи и приемливите в сравнение с трети страни цени на българските стоки и тяхното съответствие на изискванията на италиански пазар, както и качеството на предлаганите български стоки.

Голям принос за двустранните отношения има Италианската търговска камара в България, която е учредена през 2001 г. под името Асоциация Италия-България по инициатива на италиански и български предприемачи. А тя появява вследствие на засиления търговски обмен между двете страни и на произтичащата нужда от по-голяма подкрепа на фирмите участващи в развитието на търговските, културни и икономически отношения. Със засилването на двустранните отношения през 2003 г. Асоциацията се трансформира в Италианска търговска камара в България с амбицията да създаде структура, която да е в състояние да подкрепя активно и да задоволява нуждите на своите членове, както и да предоставя своите услуги на всички тези фирми, организации и чужди асоциации заинтересувани да пробият на българския пазар.

Насърчаването на контактите на фирмено равнище (В2В форуми, по-широко присъствие на фирми на изложения, организирани в двете страни) може да допринесе за увеличаване на размера на двустранния стокообмен и включването на повече стоки с по-висока степен на преработка, препоръчват експертите.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Одобрявате ли въвеждането на нов стандартизиран скрининг за проследяване на развитието на децата от ранна възраст?

Подкаст