На днешния ден през 1912 г. в Лондон по време на посещение на родителите му в Англия е роден Патрик Виктър Мартиндейл Уайт (на английски Patrick Victor Martindale White), австралийски писател, поет и драматург.
Патрик Уайт учи в различни училища в Австралия и Англия. Като младеж работи в овцевъдна ферма. През периода 1932–1935 г. учи в Кеймбриджкия университет, а след това обикаля из Англия, Европа и Съединените американски щати.
По време на Втората световна война служи като офицер от британското разузнаване в Гърция, Сицилия и Близкия изток. През 1948 г. се завръща в Австралия и се занимава с отглеждане на домашни животни и с градинарство.
През 1973 г. Патрик Уайт е удостоен с Нобелова награда за литература за своето епично и психологическо повествователно изкуство, което въведе нов континент в литературата. Творчеството му включва 12 романа, четири сборника с разкази, три книги с поезия и четири пиеси. Писателят е известен на българските читатели с романите си "Пояс от листа" (Пловдив: Христо Г. Данов, 1981 г.) и "Окото на бурята" (София: Народна култура,1984 г.) и сборника разкази "Какаду" (Варна: Георги Бакалов, 1986 г.). Патрик Уайт е представен и в сборника разкази "Долу на бунището" (1984 г.).
За него писателят Георги Маркаво казва: "Той е свободен творец на собствения си литературен произвол. Героите му са сламки, хвърляни и помитани от бурята на неговото въображение…" Есето е прочетено по "Дойче веле" през 70-те години на ХХ век.
Патрик Уайт е единственият носител на Нобелова награда за литература от Австралия. Той печели престижния приз през 1973 г., като Уайт използва паричната си премия, за да учреди наградата, носеща неговото име. Първото издание печели Кристина Стед – през 1974 година. През годините сред лауреатите са още Рандолф Стоу, Тия Астли, Елизабет Ридъл, Луис Ноура, Брайън Кастро и други.
Патрик Уайт умира на 30 септември 1990 г. в Сидни (Австралия).
