Рекордно ниска избирателна активност у нас беше отчетена на тези избори за Европейски парламент – 29 процента. Преди пет години активността е била 36%, а през 2009-а, когато сме гласували за първи път на такива избори – 39 на сто.
По принцип интересът на българските избиратели към евровота е традиционно нисък. И не само към тях. Българите така и не искат да разберат, че от политиката – българска или европейска, зависи дали ще живеят добре или зле. Че от собствения им избор на политици, на които поверяват парите и съдбата си, зависи дали децата им ще бъдат близо до тях или ще ги гледат само по скайпа. Дали ще живеят спокойно в уредени държави или в подобия на демокрации без правила и закони…
Както е казал Бертолт Брехт: "Най-лошата неграмотност е политическата неграмотност. Политически неграмотният не чува, не говори, не участва в политическите събития. Той не знае, че цената на живота, цената на зърното, на рибата, на брашното, на наема, на обувките и на лекарствата зависят от политически решения. Политически неграмотният е толкова глупав, че е способен да се пръсне от гордост заради факта, че мрази политиката. Този глупак не осъзнава, че проституцията, изоставените деца, най-големите крадци, лошите политици и корумпираните лакеи на национални и мултинационални компании се раждат тъкмо поради неговото политическо невежество."
Струва ми се, че този цитат обяснява всичко за нашенските избори, гласуването на избирателите, избирателната активност, за философията на шопа "Не стига, че им живеем, а требе и да им гласувам!".
А иначе, към редовното оправдание "няма за кого да гласувам", този път се прибавиха и други фактори, които отказаха хората да упражнят правото си на глас. На първо място това бяха скандалите с напазаруваните евтини луксозни апартаменти и злоупотребите с европари. Те удариха най-вече по "мекия" електорат на ГЕРБ, който се убеди, че "и тези са като онези".
Европейската тематика като цяло отсъстваше от тази предизборна кампания. Никой не се и опитваше да обясни на избирателите защо тези избори са толкова важни за бъдещето на Европейския съюз, а оттам за всички страни членки, в това число и България. Никой не си направи труда да разясни как би ни се отразило, ако ЕС тръгне по един или друг път на реформиране и развитие. Какви са ползите от единия вариант и какви от другия. Или негативите…
Вместо това кандидатите за евродепутати на ГЕРБ ръсеха брюкселски клишета, а тези на БСП се гмурнаха във вътрешните проблеми на държавата.
Накрая се появи Бойко Борисов, яхнал джип, обеща високи доходи, и обстановката се успокои. За това допринесоха и повечкото почивни дни. Какви европейски избори, какъв Европейски съюз, след като премиерът увери, че доходите ще растат. От там нататък всякакви приказки за върховенство на закона, за правов ред, за работеща съдебна система, борба с корупцията…отиват в канавката.
"Трябва да си променим оптиката към проблемите в българското общество. Голямата грешка е, че се опитваме да говорим за европейски ценности, ред, върховенство на закона. Очевидно не става, защото в България по-голяма ценност са доходите, докато в развитите страни е обратното – първо са ценностите, после са доходите. Трябва да се търсят нови форми на комуникация, за да станат хората активни участници", анализира ситуацията след евровота политологът Калоян Методиев. И е прав. Първо е върховенството на закона, спазването на правилата, а едва след това идват работещата икономика и доходите.
Само че такива кампании у нас не се правят. Политиците имат полза да внушават на хората, че от тях нищо не зависи и е по-добре да не си губят времето да се интересуват. Просто на избори да гласуват за този, който обещава най-много материални облаги, без значение дали това е реалистично или не.
Е, въоръжени с шопската философия и политическото си невежество скоро европейци по манталитет няма да станем.
