На днешния ден през 1966 г. възстановеното копие на парахода "Радецки" е пуснато на вода в Русе и на 30 май акостира на Козлодуйския бряг..
През 1966 г. е построено точно копие на легендарния параход със средства, събрани от 1 200 000 български деца. От 1982 г. е със статут на национален музей. Намира се на вечен пристан в Козлодуй, а от 16 април 2004 г. е филиал на Националния исторически музей в София.
Австрийският пътнически параход "Радецки", построен през 1851 г. в корабостроителницата "Обуда" в град Буда, е използван за редовни рейсове по река Дунав между пристанищата Оршова и Галац (при делтата на река Дунав). Наречен е на фелдмаршал Йозеф Радецки.
Параходът е използван до 1918 г., а през 1924-а е бракуван и унищожен (според инж. Иван Алексиев корабът е бракуван и унищожен през 1914 г.). В началото на 60-те година на ХХ век у нас се заражда инициатива за възстановяването му – събирани са доброволни дарения сред учениците и работещите. В периода 1964-1966 г. в Русенската корабостроителница е построена реплика на парахода на базата на парния влекач "Пловдив" (също построен в корабостроителницата Óbuda през 1951 г.) с водни колела, като са ползвани стари чертежи, снимки и спомените на 84-годишния Йожеф Кирали – бояджия на оригиналния параход. В навечерието на 90-годишнината от гибелта на Христо Ботев корабът тържествено е открит и обявен за музей. Днес е част от Стоте национални туристически обекта. След ремонта през 1988-1994 г. оригиналната главна парна машина е заменена с дизелов двигател и "Радецки" от колесен параход се превръща в моторен колесен кораб.
Параходът "Радецки" е паметен за българската история, тъй като е използван за преминаване на четата на Христо Ботев от Румъния в България.
На 16 май и 17 май 1876 г. "Радецки" извършва плаване към Виена и спира на редица румънски пристанища. На палубата му, предрешени като обикновени пътници, от няколко пристанища се качват четниците и самият войвода Христо Ботев. Той връчва на капитан Дагоберт Енглендер писмено обръщение-ултиматум да акостира на българския бряг край Козлодуй, като непременно пояснява: "…за да се притечем в помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо отечество – България. "
Ултиматумът е изпълнен и четата на Христо Ботев слиза на българска земя при с. Козлодуй, откъдето се насочва към Врачанския Балкан, за да се бие за свободата на България.
На този параход и знаменития преход на Ботевата чета с него Иван Вазов още същата 1876 година посвещава популярните стихове, превърнали се впоследствие в патриотична песен:
"Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми,
и "Радецки" гордо плува
по златнѝ вълни."
В момента корабът се намира в специално изградено за него място на Козлодуйския бряг. Корабът "Радецки" стои застопорен на кея на пристанището в Козлодуй и вече не е плаващ заради това, че не е минал технически прегледи. Припомняме, че разрешителното за плаване на "Радецки" изтече на 11 април тази година.
Музеят "Параход "Радецки" е единственият пътуващ параход музей на Балканския полуостров и в България. Когато беше в движение той осъществяваше пътувания при организирани групи ежегодно от месец април до края на месец октомври.
