Днес министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков и вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева ще валидират юбилейна марка по случай 140 години от създаването на българската дипломатическа служба, съобщиха от транспортното министерство.
Церемонията ще се състои в зала "Договори" на Министерството на външните работи от 14:30 часа.
Министерството на външните работи (МВнР) е сред първите 6 български министерства, създадени на 5 юли 1879 г. (стар стил). Марко Димитриев Балабанов, юрист и политик (от Консервативната партия, после от Прогресивнолибералната партия), е първият външен министър на България (през 1879 и от 1883 до 1884 г.). По-късно е бил и председател на ХІ Обикновено народно събрание през 1901 година.
Марко Балабанов е роден през 1837 г. в град Клисура, в семейство на абаджия. Първоначално учи в килийното училище в родното си село, а след това завършва, със съдействието на митрополит Константий Бурсенски, гръцкото богословско училище на остров Халки. През следващите години следва "Право" в Атина, "Медицина" в Париж, "Философия" в Хайделберг, като завършва "Право" в Париж.
По време на Временното руско управление Балабанов е вицегубернатор на Свищов и Русе (1878-1879 г.), народен представител от консервативното крило в Учредителното събрание и външен министър в първото правителство на България, водено от Тодор Бурмов. През следващите години е дипломатически представител в Османската империя (1880-1883 г.). През 1882 година Балабанов преминава към воденото от Драган Цанков крило на Либералната паритя, обособило се през 1884 година в Прогресивнолиберална партия. През 1883-1884 година отново е външен министър – във втория и третия кабинет на Драган Цанков.
Централната администрация на министерството се намира в сграда на улица "Александър Жендов" № 2 в София.
През 1878 г. към администрацията на Временното руско управление при княз Александър Дондуков-Корсаков, се създава Канцелария за общи дела и дипломатически отношения, която след приемането на Търновската конституция на 5 юли 1879 г. (стра стил) е преименувана в Отдел за външни работи, начело с Трофим Юзефович. По-късно с Указ № 23 на основание чл. 161 от същата конституция е създадено Министерство на външните работи/дела/ и изповеданията (МВРИ) като централна държавна институция за организиране, ръководство и провеждане на външната политика на България чрез дипломатически представителства в чужбина (агентства, консулства, легации). Съгласно Указа, министерството се състои от три отдела:
1. Отделение за сношаване с местните ведомства;
2. За отношенията с чуждите дипломатически агентства;
3. За духовните дела.
На 19 декември 1907 г. е приет "Закона за устройството и службата", съгласно който се оформят следните структурни звена: Кабинет на министъра на външните работи, политически отдел, архив и библиотека, консулски отдел, отдел на изповеданията, българска телеграфна агенция и счетоводство. С известни промени, настъпили през 1918 г., МВРИ функционира с тази структура до приемането на Конституция на народна република България (4 декември 1947 г.), по силата на която се създава Министерство на външните работи (МВнР).
След 4 декември 1947 г. длъжността на министъра е преименувана (от наименованието отпада частта и изповеданията) и съответно предишното министерство се преобразува в Министерство на външните работи (МВнР). От създаването на министерството структурата му се базира на неговите основни функции по организиране, ръководство и провеждане на външната политика на България.
На 13 септември 2007 г. Народното събрание приема "Закона за Дипломатическата служба", който урежда принципите, организацията и дейността на дипломатическата служба, както и правилата за професионалното развитие на дипломатическите служители.
