Документация за трансферно ценообразуване ще изготвят големите търговци, за да докажат че при трансгранични сделки условията на търговските и финансовите взаимоотношения между свързани лица съответстват на условията, които биха били установени между независими лица при съпоставими обстоятелства, включително че сделките са осъществени по пазарни цени.
Това предвижда законопроект на кабинета, с който се въвежда нова глава в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Правилата са заложени в Директива (ЕС) 2017/1852 на Съвета от 2017 г. относно механизми за разрешаване на спорове във връзка с данъчното облагане в Европейския съюз. Основна цел на директивата е подобряване на механизмите за разрешаване на спорове, възникнали между държавите – членки при тълкуването и прилагането на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане.
"Създаването на предвидими, координирани и прозрачни правила за разрешаване на спорове, които важат за всички държави членки, са една от инициативите на европейско ниво за по-справедливо и по-ефективно корпоративно данъчно облагане в Европейския съюз, както и за премахването на данъчните пречки, които са предпоставка за нарушаване на конкуренцията и възпрепятстват правилното функциониране на вътрешния пазар. Това ще осигури последователност в третирането на спорове, свързани с двойното данъчно облагане при трансгранични сделки в Европейския съюз и ще внесе повече прозрачност относно начина, по който са разрешени тези спорни случаи. Борбата с избягването на данъци и с агресивното данъчно планиране, която е един от приоритетите не само в европейски, но и в световен план, трябва да върви ръка за ръка със създаването на конкурентна данъчна среда за предприятията, което означава, от една страна, облагане на печалбите в държавата, където са реализирани, а от друга – че печалбите не се облагат с данъци два пъти", пише в мотивите към законопроекта.
Целта на новите правила е да преодолеят различното тълкуване на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) и Арбитражната конвенция на Съюза от държавите членки, което води до допълнителна данъчна тежест за търговците при трансграничната стопанска дейност. Процедурата за разрешаване на спорове започва по жалба на засегнатото от спорния въпрос лице, подадена до компетентните органи на всички заинтересовани държави членки. Компетентните органи следва да преценят допустимостта и основателността на жалбата, като могат да искат допълнителна информация от лицето. Компетентен орган за България ще е министърът на финансите.
Целта на този първи етап е спорният въпрос да се отнесе до компетентните органи на заинтересованите държави членки, които да го решат по взаимно споразумение. Ако жалбата бъде отхвърлена от всички компетентни органи, засегнатото лице има право да се обърне към компетентния административен съд в България и съответните компетентни съдилища на другите заинтересовани държави членки. Когато съдът отмени решението на компетентния орган, се счита че жалбата е приета от него.
В случай че всички компетентни органи приемат жалбата, те имат възможност да решат спора по окончателен начин в процедура по взаимно споразумение в срок до две години считано от последното уведомяване от заинтересована държава членка за решението й да приеме жалбата. Засегнатото лице се уведомява за взаимното споразумение, като последното има изпълнителна сила за него и е задължително за всички органи и институции, ако лицето го приеме и прекрати всички висящи производства, които имат за предмет решаването на спорния въпрос по същество.
Когато компетентните органи на заинтересованите държави членки отхвърлят жалбата, това е потвърдено от компетентен съд или е изтекъл срокът за обжалване, производството се прекратява. Когато жалбата е отхвърлена от най-малко един, но не от всички компетентни органи, по искане на засегнатото лице спорът може да бъде отнесен за разрешаване от консултативна комисия. Комисия се съставя и когато жалбата е приета от държавите членки, но в предвидения срок компетентните органи не са постигнали взаимно споразумение.
С проекта се предлагат и правила за изготвяне на документация за трансферно ценообразуване във връзка с необходимостта от усъвършенстване на данъчното законодателство в тази област. Предложенията имат за цел предотвратяване на възможностите за укриване и невнасяне на данъци и отклонение от данъчно облагане, а от друга страна, съобразяване на националните правила с международните тенденции и новостите в международните данъчни стандарти.
"В последните години трансферното ценообразуване се превръща в основен приоритет за държавите от цял свят в условията на една все по-глобализираща се пазарна икономика. Понастоящем в рамките на многонационалните групи се осъществява около 60 на сто от световната търговия със стоки и услуги. В резултат на концентрацията на дейност в многонационалните групи малко отклонение в цените по сделките може сериозно да застраши данъчната основа на държавите. От тази гледна точка справедливото разпределение на данъчната основа между различните юрисдикции, в които функционират отделните подразделения на тези групи, се превръща в ключов въпрос", пише в мотивите.
Предложените изменения имат за цел създаване на правила за доказване от страна на данъчно задължените лица на пазарния характер на търговските и финансовите взаимоотношения със свързани лица. Принципът на независимите пазарни отношения между свързани лица е издигнат в международен стандарт за облагане на техните печалби с корпоративни данъци, който е възприет и в българското данъчно законодателство.
Досега в българското данъчно законодателство няма специални правила, които да регулират информацията, която следва да се събира и предоставя от задължените лица за целите на определяне на пазарните цени, когато осъществяват сделки със свързани лица. Разпоредбата на чл. 116, ал. 2 от ДОПК задължава лицата да доказват съответствието на техните цени с пазарните, но не е указано по какъв начин да стане това и каква информация би била необходима за тази цел.
С проекта се предлага документация за трансферно ценообразуване да се изготвя от местни юридически лица, чуждестранни юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, и еднолични търговци, които осъществяват значителна по обем дейност. От задължението за изготвяне на документация за трансферно ценообразуване са освободени лицата, които имат нетни приходи от продажби под 16 млн. лв. и балансовата стойност на активите им не надвишава 8 млн. лв., както и лицата които не подлежат на облагане с корпоративен данък или се облагат с алтернативен на корпоративния данък.
Документацията за трансферно ценообразуване се състои от местно досие, в което се включва информация за дейността, контролирани сделки (сделките със свързани лица) и прилаганите методи за определяне на пазарните цени, и обобщено досие, което съдържа информация за групата, включително за организационната структура, дейността, контролираните сделки, функциите на лицата от групата и прилаганата политика на трансферно ценообразуване. Лицата следва да разполагат с обобщено досие само в случаите, когато са част от многонационална група предприятия.
