Световният икономически растеж ще се забави до по-слаби от очакваните 2,6% през 2019 г., преди да се подобри с малко – до 2,7 на сто през 2020 г, показват данни от редовния полугодишен доклад на Световната банка. Очаква се растежът в развиващите се пазари и развиващите се икономики да се стабилизира през следващата година, тъй като някои страни преминават през периоди на финансово напрежение, но икономическата динамика остава слаба.
Растежът в развиващите се пазари и развиващите се икономики е ограничен от бавните инвестиции и рисковете са обърнати надолу. Тези рискове включват увеличаването на търговските бариери, подновяването на финансовия стрес и по-рязкото от очакваното забавяне в няколко големи икономики. Структурните проблеми, които отклоняват или възпират инвестициите, също оказват влияние върху перспективите.
„По-силният икономически растеж е от съществено значение за намаляване на бедността и подобряване на жизнения стандарт“, каза президентът на Световната банка Дейвид Малпас. Текущата икономическа динамика остава слаба, докато повишените нива на дълга и по-слабият растеж на инвестициите в развиващите се икономики пречат на страните да покажат своя потенциал. Необходимо е страните да направят значителни структурни реформи, които да подобрят бизнес климата и да привлекат инвестиции. Те също така трябва да превърнат управлението на дълга и прозрачността в голям приоритет, така че новият дълг да допринася за растежа и инвестициите, добави Малплас.
Растежът сред напредналите икономики се очаква да се забави през 2019 г., особено в еврозоната, поради по-слабия износ и инвестиции. Очаква се растежът в САЩ да намалее до 2,5% през тази година и да се забави до 1,7% през 2020 г. Очаква се растежът в еврозоната да достигне около 1,4% през 2020-21 г, като мекотата в търговията и вътрешното търсене се претеглят спрямо активността въпреки продължаващата подкрепа от паричната политика.
Растежът сред развиващите се пазари и развиващите се икономики се очаква да спадне до четиригодишно дъно от 4% през 2019 г., преди да се възстанови до 4,6% през 2020 г. Редица икономики се справят с въздействието на финансовия стрес и политическата несигурност. Очаква се тези съпротивления да намаляват и се очаква глобалният ръст на търговията, който се очаква да бъде най-слабият през 2019 г. след финансовата криза преди десетилетие, да се възстанови до известна степен.
От Световната банка очакват темповете на растеж в страните с ниски доходи да нараснат до 6% през 2020 г. от 5,4% през 2019 г., но това все още не е достатъчно, за да намали значително бедността. Докато между 2000 и 2018 г. редица страни с ниски доходи достигнаха статут на среден доход, останалите страни с ниски доходи бяха изправени пред по-големи предизвикателства за постигане на подобен напредък. Много от тях са по-бедни от страните, които направиха скока и са крехки, в неравностойно положение заради географското положение и зависещи силно от селското стопанство.
Очаква се растежът на инвестициите между нововъзникващите и развиващите се икономики да остане по-слаб и под историческите средни стойности, възпрепятстван от бавния глобален растеж, ограниченото фискално пространство и структурните ограничения. Необходимо е непрекъснато нарастване на инвестициите, за да се постигнат ключовите цели за развитие. Реформите в областта на бизнес климата могат да спомогнат за насърчаване на частните инвестиции.
Острото обезценяване на валутата е по-често срещано в развиващите се икономики, отколкото в напредналите, а централните банки често са длъжни да реагират на тези колебания, за да поддържат ценова стабилност. Преминаването на обменния курс към инфлацията е по-ограничено, когато централните банки преследват надеждни цели на инфлацията, работят в режим на гъвкав валутен курс и са независими от централното правителство.
Според прогнозите на Световната банка икономическият растеж в България ще се забави минимално през 2019 г. до 3% спрямо 3,1% през миналата година, преди да отстъпи до 2,8 на сто през 2020 и 2021 година.
Перспективите пред региона остават подложени на рискове. На водещо място сред тях се нарежда по-голямото от очакваното забавяне в еврозоната, която е най-важният търговски партньор на региона.
