Случаят с 16-годишният ученик от Пловдив, задържан за подготовката на терористичен атентат, изглежда е възприет много сериозно от българските служби. Дори мнението на израелският експерт по антитероризъм полковник Амир Горен, че това момче нямало корени за радикализация и че всъщност то е една изгубена душа, сякаш не намали притеснението от случилото се. И само една изгубена душа едва ли е причината да се заговори така усилено за изграждането на антитерористични центрове у нас, по подобие на САЩ.
В началото на седмицата вътрешният министър Младен Маринов също се изказа по темата, след като заместник-главният прокурор Иван Гешев вече обяви, че създаването на такъв център на България е на финалната си права. Маринов обясни, че създаването му е необходимо заради промяната в оперативната обстановка и в световните процеси. "Промяната невинаги означава, че има някакъв проблем. Напротив. Ние трябва да правим промяната преди да е дошъл проблемът и тогава, когато е необходима", уточни Маринов.
Очевидно ни предстои да се сблъскаме с подобен проблем. Една изгубена душа, умело манипулирана в социалните мрежи днес, утре би се превърнала в добре прикрита спяща клетка. И тогава тръбната бомба, натъпкана с 14 кила пирони, със сигурност ще гръмне.
През есента на миналата година еврокомисията в специално съобщение до Европейския парламент и Европейския съвет мотивира необходимостта от създаване на европейската прокуратура с най-голямото предизвикателство пред света – тероризма. Не съществува общ подход на ЕС към разследването, наказателното преследване и внасянето на обвинителни актове за трансгранични терористични престъпления, беше посочено в съобщението от края на септември 2018 година.
Ние вече имаме горчив опит с кървавия атентат от 18 юли 2012 г. на бургаското летище "Сарафово". При терористичната атака тогава загинаха петима израелски граждани, шофьорът на автобуса, извършителят на атентата и бяха ранени над 30 души. Именно заради проблеми с разследването делото започна по същество едва през 2018 г. , а подсъдимите Мелиад Фарах и Хасан Ел Хадж Хасан са обявени за международно издирване в ШИС по канала на Интерпол с червена бюлетина и досега не са открити. Материалите по делото са събрани в 80 тома, свидетелите са не по-малко от 170, има 100 експертизи.
Изгубената душа от Пловдив е ясно предупреждение, че нямаме никакво време за да се огранизираме за отропр срещу трансграничния тероризъм, проява на който бе и атентата в Сарафово. Според заместник-главният прокурор Иван Гешев случая в Пловдив е бил бързо разрешен благодарение на добрите връзки между службите. Въпросът е дали то ще бъде на същото добро ниво и в терористичен акт, подобен на този от Сарафово, с участието на терористи от чужбина, разполагащи с перфектна логистика и опит?
Точно в такива случаи е необходим Националният антитерористичен център, за който напоследък оживено се говори. Известно е, че различните институции в държавата, които са компетентни по темата, са построени на пирамидален принцип и връзките по хоризонтала между тях често не са регламентирани със закон. Те не могат да отговорят на предизвикателствата на днешния ден, особено на терористичните мрежи по света и Европа, които според експертите са построени на принципа на мрежови организации. Националният ентитерористичен център е призван за това – да отговори на предизвикателствата, на модулен принцип, с приобщаването на различни специалисти, служби, опит, база данни и прочие.
Идеята за създаване на такъв център не е нова и такива съществуват в САЩ, Великобритания, Израел, Съвета за сигурност на ООН, в Русия. Те функционират, като създават банка от специализирани данни за терористичните организации, за дейността и тенденциите в развитието им. В центровете се правят прогнози за военно-политическата обстановка в национален, регионален и световен мащаб, разкриват се и се дефинират възможните съвременни заплахи от терористична дейност, техният променящ се характер и се изработват практически предложения за противодействие. В такива центрове обикновено се създават и поддържат способности за участие в извънредни ситуации, мобилни екипи за работа в горещи точки, създава се регионална мрежа от ведомствени антитерористични звена, действат компютърни екипи – тоест всичко онова, което зрителите на нашумелия сериал "Homeland" ("Вътрешна сигурност") са видели на екран. Както е известно, стратегията на САЩ за функционирането на система за противодействие на тероризма се обляга на т.нар. "Four D" – Defend (защита), Defeat (унищожение), Deny (отказване) и Diminish (намаляване).
Подобна структура вече съществува у нас. Това е антитерористичният център в ДАНС, създаден през април 2014 година. Той не е с оперативни функции, а подготвя аналитични доклади за премиера, президента и председателя на Народното събрание, на базата на информация от ДАНС, Държавна агенция "Разузнаване" и МВР. В основата му залегна Координационният център за противодействие на международния тероризъм, който от години съществуваше към някогашната Национална служба "Сигурност". Той осъществяваше контакти с другите специални служби, извършваше анализи на риска от действията на терористични групи.
Центърът в ДАНС бе изграден с помощта на САЩ. На такава разчитаме и за създаването на Националния антитерористичен център, както стана ясно от изявленията на зам.главния прокурор Иван Гешев, който по време на визитата си в САЩ посети и Националния център ввъв Вашингтон.
