Дигитализацията променя модела на банковото дело. Проникването на дигиталното банкиране на българския пазар всъщност е въпрос на време, на вещина и на отношение към клиентите на финансовите услуги, вече свикнали с удобството на неограничен достъп до интернет и компютърни технологии.
Пред банковите институции на този фон стоят немалко предизвикателства. На първо място, те трябва се съобразяват с непрекъснатите нови регулации, със задълженията си по опазването на данните на клиентите им. Отделно – за банките е необходимо да спечелят доверието на потребителите, което поне в България не е никак лесно, тъй като обществото все още е доста предпазливо към иновациите на банковия пазар. В същото време пък на банковите институции им се налага да се конкурират с финтех компаниите и с технологичните гиганти, при които регулаторната рамка е много по-либерална. А това налага безпрецедентни разходи за иновации от рода на роботизация и изкуствен интелект.
Банките и финансовите компании вече трябва да пригодят работата си към евродирективата PSD2 за платежните услуги на вътрешния пазар на Европейския съюз (т. нар. отворено банкиране). Основната идея на директивата е да се осигури по-прозрачен бизнес и по-конкурентна среда при финансовите услуги.
"Не трябва да очакваме утре хората да отворят телефоните си и да започнат да разхвърлят данните си на всеки доставчик, който получи сертификат. Няма да се случи така. Хората са предпазливи и не се доверят дори на банките", коментира главният изпълнителен директор на ОББ Петър Андронов по време на финансов форум в София в сряда (12 юни). По повод на новите регулации банкерът акцентира върху това, че българските банки разполагат с около година и половина, за да се приспособят към тях. Главният изпълнителен директор на ОББ изтъкна, че банките са подложени на най-сериозни регулации, докато за финтех компаниите рамката е много малка, но в същото време изискванията към тях трябва да се спазват и от банковите институции.
Факт е, че финтех компаниите не са новост на пазара. С развитието им настъпи генерална промяна в очакванията на клиентите. Това наложи и промени в банките, за да останат достатъчно силна конкуренция.
"Всяка от основните банки знае, че това че сме отдавна на пазара понякога е и недостатък. Налага се да подменяме стара инфраструктура, стари процеси. Факт е, че клиентите очакват повече от нас – коментира главният изпълнителен директор на Уни Кредит Булбанк Теодора Петкова. – В този аспект появата на директивата, която регулира отвореното банкиране, е прегърната от УниКредит Булбанк. След няколко месеца ще заработи отвореното банкиране, каквито са регулаторните изисквания"
Въпреки тезите, че българските клиенти са отворени към иновации в банковото дело, оказва се, че нещата не стоят точно така. Делът на потребителите, ползващи мобилно банкиране например, не е малък. Но много малко от тях го използват за финансови транзакции. За сравнение Андронов цитира данни от белгийската KBC Груп, според които за последната година 60% от отпуснатите потребителски кредити са били договорени през мобилно устройство, близо 90% от клиентите на групата използват само дигитален канали, а само 10 на сто клоновата мрежа.
Въпросът е накъде българските банки трябва насочват своя фокус в следващите години?
"Ментално банките и мениджърите им са готови (за дигитализацията – б. а.). Доколко нашите сътрудници и клиенти са готови, е нещо, за което в бъдеще ще продължим да говорим. Зрелостта на пазара е важна. Тя е и отвътре – в банките и отвън – при клиентите. Технически не сме готови. Техническата зрялост все още липсва. В момента правим дигитализация на това, което е най-търсеното – според нас това е ипотечното и потребителското кредитиране", обясни главният изпълнителен директор на Алианц Банк България Георги Заманов на финансов форум в София,, посветен на иновациите.
Той акцентира, че традиционните банки могат да копират модела на новосъздадените и изцяло дигитални трезори, но само за определени продукти и услуги. "Ще рече, че някъде избързваме, някъде се забавяме. Преди 15 г. нямаше смартфони, мобилното банкиране не можеше да съществува. Затова трябва да се замислим къде ще сме след 15 години, какъв ще е пазарът", коментира още Георги Заманов.
Очакванията на банковите мениджъра са, че в даден момент мобилното банкиране ще изпревари онлайн банкирането на българския пазар. Хората от технологичния сектор също вече забелязват новите навици на клиентите – и при тези, които ползват операции на дребно, и при корпоративните клиенти. Мобилното банкиране дава възможност за още по-лесни операции с различни финансови продукти – лизинг, кредитна карта, депозит, срочен влог. Всички тези възможности са на едно място – в мобилния телефон и съответната апликация. ИТ експертите виждат като следваща стъпка в мобилното банкиране в провеждането на финансовите консултации да се включва вече и изкуствен интелект.
Предизвикателство остава, разбира се, информационната сигурност, но също и отношението към клиента. "В тази конкурентна среда клиентът избира между традиционна банка, финтек компания, необанка. Клиентът винаги е начело. При FIBANK иновацията е в нашето ДНК от много години. В последните години работим усилено в посока мобилното банкиране", посочи изпълнителният директор на Първа инвестиционна банка Севдалина Василева. Тя уточни, че банките търсят баланс между инвестиции в технологии и възвращаемостта, също и оптимизацията на широката си клонова мрежа.
