"През 2018 година исканията за използване на специални разузнавателни средства (СРС) са 6099. Постановени са 771 отказа и са издадени 5328 разрешения за използването им…"
Или: "Постъпили са общо 6096 искания за използване на СРС, дадени са 5 333 разрешения и са постановени 752 отказа…"
Цитатите са от два различни доклада за 2018-та: първият е на Националното бюро за контрол на СРС, а вторият – на парламентарната комисия за контрол над службите за сигурност, като конкретно за тези данни в него се сочи, че изхождат от Висшия съдебен съвет. Докладите бяха представени в парламента в сряда (12 юни).
Пита се в задачата защо тези данни са различни? И кои са достоверните?
Вярно, разликите в числата, посочени в двата отделни документа, не са драстични, но все пак ги има. А това е меко казано неудобно, когато става дума за толкова чувствителна тема като подслушването.
Въпросът защо се е получило това разминаване обаче така и не беше поставен по време на обсъждането на двата доклада. Разликите в цитираните данни въобще не впечатлиха депутатите, които приеха докладите без дебати и без какъвто и да било знак, че се вълнуват от темата за законосъобразността на използването на СРС върху избирателите им, а и върху тях самите.
Впрочем, и в двата доклада се констатира увеличение на исканията за прилагане на СРС и намаляване на отказите на съда да разреши прилагането им.
Любопитен детайл от доклада на бюрото за контрол над СРС-тата е свързан със съдебните производства, с които граждани съдят държавата заради незаконно подслушване. Стана ясно, че през 2018 година двама пострадали от незаконно прилагане на СРС са спечелили делата си: в първия случай обезщетението, което ще плати държавата, е в размер на 4000 лева, а във втория – 5000 лева.
И още един щрих: през 2018 година за първи път от четири години насам не е установен нито един сучай на незаконно прилагане на СРС, при все че подадените сигнали с искания за проверки са били 115 (от които 106 са подадени от граждани, в пет случая бюрото се е самосезирало и в още 4 случая – е било сезирано от парламента, прокуратурата или съда). Обяснението за таза "изрядност" на службите, според Бюрото се крие в "завишения контрол" над тяхната дейност.
