Припомняме набързо основните изводи, направени в досегашните епизоди на сагата ( “Пет години след смъртта на КТБ”, Докладът на „Аликс партнърс“: 800 000 евро за близалка менте!” , “Закони до поискване, прокурори на повикване” и „Досъбният пъзел на разгрома“).
Впечатляващото в случая КТБ е, че разследването е водено едностранчиво и еднопосочно, в нарушение на НПК. С други думи (поне доколкото е известно от материалите по делото), прокурорите и следователите не са събрали и половин доказателство за невиновността на Цветан Василев. В противен случай те отдавна щяха да са получили отговор поне на два въпроса:
„Колко от прословутите „потънали“ 3,5 млрд. лв. са чист политически рекет, минал и заминал под формата на кредити за наши хора?“ и
„Дали „разни хора“, злоупотребявайки с правомощията си, дадени им от Василев, не са крали от негово име и за негова сметка?“
Главният свидетел на обвинението – Бисер Лазов,
който в продължение на две десетилетия (1994-2014 г.) е бил несменяема дясна ръка на Цветан Василев, след поставянето на банката под особен надзор (20 юни 2014 г.) само за два-три дни обръща палачинката и се превръща в негов смъртен враг. Не за друго, а защото Василев категорично отказал да подпише една купчина документи, превръщащи го в две „неща“ едновременно. Първо – да изкупи всички „кухи“ и реални фирми, които са получавали кредити от КТБ по разпореждане на Василев. И второ – да признае всички липси в „Главна каса“ за свои. Тоест – с десетина подписа, Василев да се признае за едноличен гробокопач на собствената си банка.
И накрая –
договорът с „Аликс партнърс“
Докладът не е писан от техни експерти – изводите им са съшити с бели конци, тъй като не са имали достъп до хилядите документи в Следствения отдел на СГП. В публичното пространство се разпространява предварителен вариант на този доклад, тъй като истинският е изпратен два месеца по-късно. И нито един лев от уж изнесените милиарди не е върнат…
Формално, мегаразследването стартира по сигнал на „Протестна мрежа“ до главния прокурор Сотир Цацаров, в който главно действащо лице е народният представител Делян Пеевски, а негови подгласници – Цветан Василев и Николай Бареков. Половин година по-късно, единственият пациент на Темида е банкерът. Депутатът от ДПС е невинен като момина сълза, а казусът на бившия журналист е пъхнат във фризера на държавното обвинение.
Неформално, „кръстоносният поход“ срещу КТБ и нейният мажоритарен собственик Цветан Василев е организиран по анонимен сигнал срещу подуправителя на БНБ и ръководител на управление „Банков надзор“ Цветан Гунев – защото бил назначен на този пост с политически протекции, а единственото му занимание било да чадъросва порочните практики в банковия сектор на тема „Лоши кредити“. Сигналът не отговаря на нито един от наказателно-процесуалните стандарти и би трябвало да бъде изхвърлен в кошчето, но… не би!
И още няколко детайла, които ни карат да си мислим, че
съсипването на КТБ си е най-обикновена „мокра поръчка“
За целта трябва да си припомним текста под снимката, с която финишира четвъртия епизод от сагата („Досъдебният пъзел на разгрома“): „Докато никой не разследва официално КТБ, единият от следователите – Петьо Петров, по-известен като Пепи Еврото – си прави отвод по делото, защото бил клиент на банката. Случката се случва 11 дни преди тараша в билдинга на бул. “Цар Борис Трети” (13 юни 2014 г.), който също нямал нищо общо…със затварянето на банката“
Самоотводът на следовател Петьо Петров е направен на 2 юни 2014 г. и е одобрен светкавично.
На 11 юни 2014 г., един от следователите по делото, което официално все още не е срещу КТБ, изпраща до ръководството на банката едно „писъмце“:
„Във връзка със сл. д. № 92/2014 г., по описа на Следствен отдел при Софийска градска прокуратура, пр. пр. № 6466/2014 г., по описа на СГП, и на основание чл. 159 от НПК и чл. 215 от ЗСВ, и след като взех предвид, че исканата информация не е предмет на защита от нормите на чл. 62 от ЗКИ, разпореждам на СО в СГП да бъде предоставена справка, съдържаща следната информация:
Справка за долупосочените лица, съдържаща данни за всички номера на банкови сметки (открити и закрити), на които са или са били титуляри, или с които имат или са имали право да се разпореждат, както и относно договори за банкови касети на тяхно име, или за които пред Вашата банка е представен документ, оправомощаващ ги да оперират с банковата касета“.
И следва списък на 41 юридически лица, в който влизат всички дружества на Василев (или под негов контрол), предназначени за… съсипване и разкостване, меко казано. Като започнем с „НУРТС“, минем през „Рубин“ и „Корабостроителница Русе“ АД, та свършим с „Фина-С“, „Бромак“ и „Технологичен център – Институт по микроелектроника“ (ТЦ – ИМЕ).
В този списък три от перлите в короната,
изкована с парите на КТБ – „Булгартабак“, БТК и „ТВ 7“ – ги няма,
но… нека някой още си мисли, че никой нищо не знае по този въпрос.
На 13 юни 2014 г., следовател Иван Иванов издава „Постановление за оказване на съдействие от органите на МВР при извършване на отделни процесуално-следствени действия“, в което се казва:
„В Следствения отдел на СГП е на производство сл. дело № 92/2014 г. (става дума за делото срещу Цветан Гунев – бел. ред.)
… В хода на разследването следва да бъде осигурена и проверена информация, касаеща наличието на данни за множество взаимносвързани дружества с различен предмет на търговска дейност, за които има сведения, че са
носители на парични задължения към „Корпоративна търговска банка” АД.
Към настоящия момент, вследствие на провеждащо се разследване и установените данни по него, има достатъчно основание да се предполага, че на територията на различни адреси има наличие на книжа, документи, компютърни информационни данни и системи и др. обекти, имащи отношение към воденото досъдебно производство.
В тази насока е възникнала и необходимостта от извършване на претърсване и изземване на няколко адреса, намиращи се на територията на гр. София
Като прецених, че е необходимо да бъде оказано съдействие при извършване на процесуално-следствени действия от органите на МВР,
ПОСТАНОВИХ:
Възлагам на органите на ГД „НП”-МВР да осигурят оказване на съдействие по д. п. № 92/14 год. по описа на СГП-СО като бъдат осигурени необходимия брой униформени служители и инспектори (ОР), експерт-технически специалист, които да бъдат на разположение на следователя в сградата на СГП-СО-ул. „Монтевидео” № 21…“
Резултатът е известен:
на 13 юни 2014 г. по обед медиите гръмват с новината, че прокурори, следователи и полицаи тарашат офиси в билдинга на КТБ на бул. „Цар Борис Трети“. А случилото се през следващата седмица може да бъде описано само чрез аудио-визуалните изразни средства на телевизия NatGеo (днешното име на тв-канала „National Geographic“):
глутница хиени попадат на антилопа със счупен крак…
Делото КТБ – Цветан Гунев
Пак да припомним. Целта на упражнението ни не е да оневиняваме когото и да било или пък да обвиняваме довчерашни ортаци. Говорим си за правила и процедури, които съдът и прокуратурата са длъжни да съблюдават. Не само формално, но и по същество. Или казано на юридически жаргон – да спазват и духа, и буквата на закона. А не да действат избирателно и когато нещо не им уйдиса, да си натъкмят нещата така, че сметката им да се окаже вярна.
В този смисъл, ако държавните обвинители бяха организирали и провели разследването за съсипването на КТБ както повелява НПК, те отдавна щяха да знаят:
– Кой и как организира агитките и масовките пред централата и клоновете на банката?
– Кои вложители в КТБ – на пожар, но тихомълком – изтеглиха парите си и ги прехвърлиха в други трезори?
– Колко от тези фирми са сторили това чрез електронно банкиране, защото стандартната процедура – чрез платежни нареждания – изисква друг тип поведение, примерно – лично присъствие, разговори с мениджмънта на тема качество на обслужването и т.н.?
– Защо, след като медиите били единствен виновник за паниката, доста сериозно количество фирми с държавно участие, общини, държавни и общински болници, неправителствени организации и адвокатски кантори, се оказаха неподвластни на същата тази паника?
– Защо, след като прокуратурата е длъжна да изследва, анализира и документира обективно всички обстоятелства, никой досега не е отговорил на два-три елементарни въпроса. Примерно:
– Защо Цветан Василев и представителите на другите двама „дебели“ акционери – ВТБ и Оманския фонд – в общото събрание на банката, са се отказали от дивидентите си през периода 2011-2013 г. с цел реинвестиране?
– Колко точно са тези дивиденти – 200, 400 или 500 милиона?
– Къде е логиката мажоритарният собственик Цветан Василев да подари на банката си 250 милиона (примерно), след което да открадне 200 милиона?
– Защо, при положение, че по делото има двама подсъдими от консултантската компания КПМГ – за изготвяне на одитни доклади – на подсъдимата скамейка няма нито един инспектор от Управление „Банков надзор“ на БНБ? Да не би подсъдимите подуправители на БНБ – Цветан Гунев и предшественика му Румен Симеонов – еднолично да са правили инспекциите и да са лъгали гуверньора Иван Искров за действителното състояние на КТБ?
– С какво порочните практики, на които държавното обвинение се е „натъкнало“ в КТБ, са по-различни от стандартните и обичайните практики? Защото, след като делото-майка е образувано срещу Цветан Гунев за зулуми в банковия сектор по принцип, къде са доказателствата, че единствено КТБ трябва да изяде дървото?
И още разни неща би трябвало да установи екипът, работещ по досъдебното производство, ако си беше свършил работата по закон. Става дума за прословутата „дупка“ в КТБ –
два, три или пет милиарда – отдавна вече няма никакво значение.
В интернет масивите дремят разни четива, които може да са изчетени от разследващите, но може и да не са.
Едното от тях е озаглавено „Събитията и предприетите действия, свързани с „Корпоративна търговска банка“ АД и Търговска банка „Виктория“. Доклад на Българската народна банка, изготвен за информация на народните представители от 43-тото Народно събрание на Република България. София, 27 октомври 2014 година“.
Обемът му е скромен (на фона на 16-хилядният обвинителен акт срещу Василев и компания) – нищо и никакви си 61 страници. За сметка на това обаче, в него любознателният човек може да открие… цели снопове сламки за размисъл.
Една от тях може да бъде прочетена на стр. 35-36: „… Бяха селектирани дружества, чиито разплащания се осъществяват посредством преводи от и към „ТЦ ИМЕ“ АД, сред които най-големите преводи са с: „Краун Медиа“ АД, „Фина Ц“ ЕООД, „ИПС“ АД, „Фина С“АД, „Бромак“ ЕООД, „Технотел Инвест“ АД, „Вивес“ АД, „Кен Трейд“ ЕАД, КТБ АД, „Варна Тауър“ ООД, „Балканска медийна компания“ ЕАД и др…“
В случая става дума за длъжници на КТБ, чиито пари – според тезата на държавното обвинение – минават през фирми пощенски кутии с цел поддържане на пирамидата. Тоест, „ТЦ ИМЕ“ тегли кредит, който разхвърля сред останалите като заеми, с които те погасяват задълженията си към банката.
Изводът на БНБ е категоричен: „… Следователно, умишлено и преднамерено са използвани средства от сметките на „ТЦ ИМЕ“ АД с цел прикриване на погашения по съществуващи кредити с отпуснати от банката нови кредити, което е трудно да се докаже формално на база наличните законови разпоредби…“
Въпросите тук са два.
Първо – след като е трудно тази „врътка“ да бъде доказана формално – заради наличните законови разпоредби (смятай – защото нормативната уредба е с пробойни и позволява да бъде тълкувана и така, и иначе), как точно държавното обвинение установи, че ОПГ-то на Цветан Василев е присвоило два и кусур милиарда лева?
И второ – ако събраните доказателства не подлежат (поне засега) на никакви съмнения, защо
„Краун Медиа“ АД, „Варна Тауър“ ООД, „Балканска медийна компания“ ЕАД ги няма никъде?
И никой никога не се е занимавал с тях?
Четете продължението Как се изпълнява наредба месец преди да е приета?
