В предишната част на сагата за Корпоративна търговска банка ( Пет години след смъртта на КТБ – Част 1 и Докладът на „Аликс партнърс“: 800 000 евро за близалка менте! и Закони до поискване, прокурори на повикване и „Досъбният пъзел на разгрома“ и "Кой на пожар и тихомълком изтегли парите си от КТБ") обърнахме внимание на един доклад на Българската народна банка от 27 октомври 2014 г. изготвен за информация на народните представители от 43-тото Народно събрание. В него могат да се открият…цели снопове сламки за размисъл.
Една от тези сламки е свързана с трите одиторски компании – „Ърнст енд Янг Одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и „АФА“ ООД. Които, в рамките на едни нищо и никакви си десет дни, превърнаха КТБ от банка мастодонт в най-обикновена заложна къща от селски тип.
Ето какво се казва в БНБ-четивото, адресирано до Постоянната комисия по бюджет и финанси към 43-ото Народно събрание:
„… На 20. 10. 2014 г. квесторите на КТБ внесоха в БНБ доклади за извършени от „Ърнст енд Янг Одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и „АФА“ ООД анализ и оценка на основни балансови позиции и издадени банкови гаранции на клиенти на КТБ.
На 21. 10. 2014 г. на свое заседание Управителният съвет на БНБ прие доклад за анализа и оценката на активите на КТБ, извършена от одиторските фирми „Ърнст енд Янг одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и „АФА“ ООД в периода 5.08 – 20.10.2014 г.
… Оценката беше извършена на база отчетените по регистрите на банката към 30. 06. 2014 г. активи и банкови гаранции с отразяване на всички съществени събития до 30. 09. 2014 г., оказващи влияние върху анализа.
Към 30.09.2014 г. общата сума на всички активи на банката е в размер на 6 662 млн. лв. Заключението на одиторските фирми е за необходимост от обезценки на активи на банката с общ размер 4 222 млн. лв…
… Практиката за определяне на загуби от обезценки на експозициите е била изцяло изградена според концепциите на отменената през април 2014 г. Наредба № 9 на БНБ.
… Извършен тест в банката при отчитане на фактически просрочия показва, че формалното прилагане на тази политика към 30.09.2014 г. би дало като резултат загуби от обезценки по кредитния портфейл в размер на 4 757 млн. лв…“
Как точно в рамките на 10 работни дни въпросните три одиторски компании решиха, че обезценката на КТБ-активите в размер на 6,7 милиарда, трябва да е с 4,8 милиарда – е пълна мистерия.
И защо собствениците и мениджмънта на КТБ трябва да отговарят пред закона, клиентите си и прокуратурата, затова че не са изпълнявали разпоредбите на наредба, която е приета и влязла в сила един месец, след като те са били изгонени от работа?
Пълен абсурд!
Четем прессъобщение, публикувано в сайта на БНБ на 11 юли 2014 г., от името на Управителния съвет:
„… На 18, 19 и 20 юни, след множество медийни публикации и странната – според нас – пресконференция на тогавашното ръководство на „Корпоративна търговска банка“, от банката бяха изтеглени суми за близо 1 милиард лева.
На 20 юни, петък, в 11.40 часа, в БНБ бе получено искане от ръководството на „Корпоративна търговска банка“ за поставяне на банката под специален надзор на основание на чл. 115, ал. 2, точки 2 и 3 от Закона за кредитните институции.
Тъй като това не е широко известно и имаше неточни интерпретации в медиите относно първоначалните действия на централната банка, обръщаме внимание, че именно при такова искане Българската народна банка е длъжна по закон да наложи специален надзор. Което беше направено – първо при „Корпоративна търговска банка“, а после и при свързаната с нея „Креди Агрикол-България“ (т.е. банка „Виктория“).
Както знаете, и в двете банки от групата на „Корпоративна търговска банка“ веднага бяха назначени квестори.
На 25 юни в двете банки влязоха и независими одитори с цел да бъде направен преглед на активите и пасивите на банките в срок от десет работни дни, които изтекоха в сряда.
Вчера, в четвъртък, докладите на одиторите бяха внесени в централната банка.
Заключенията от прегледа на одиторите в резюме са следните:
1. Резултатите по отношение на „Креди Агрикол-България“ са положителни. Това е добре управлявана банка с добри банкови практики. Състоянието на кредитния портфейл е много добро, неговото обезпечаване и необходимите провизии са на достатъчно добро ниво.
2. Резултатите от прегледа на „Корпоративна търговска банка“ говорят меко казано за действия, несъвместими със закона и добрите банкови практики. Липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв., от 5.4 млрд. лева общ кредитен портфейл. Значителна част от този портфейл сочи за много голяма свързаност между длъжниците и с мажоритарния акционер г-н Цветан Василев.
В резултат на липсата на достатъчно информация, одиторите изразяват мнение, че не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и възможността им да обслужват кредитите си.
Не могат да бъдат оценени също така и наличието и качеството на обезпеченията, което от своя страна води до невъзможност за съставяне на крайно заключение за състоянието на кредитния портфейл в размер на 3.5 млрд. лв.
За съжаление тези действия не могат да бъдат регистрирани с инструментариума на дистанционния банков надзор и навеждат на мисълта за умишлени злоупотреби.
Тези именно действия на длъжностни лица в „Корпоративна търговска банка“ е възможно да доведат до съзнателно ощетяване на банката със стотици милиони лева.
Очевидно е, че миноритарните акционери в „Корпоративна търговска банка“ също са жертва на тези злоупотреби…“
И какво се получава на практика?
Нещото, с което сатирикът Иван Кулеков описа българския преход през първата петилетка на демокрацията: „Хермафродит изнасили себе си, взе парите и избяга!“
По принцип Управителният съвет на БНБ, в лицето на ресорния подуправител и подчинените му от Управления „Банков надзор“, са проспали (или изваканцували – най-вероятно) незаконната 10-годишна експанзия на Цветан Василев, нищо че е била ултраагресивна.
В частност – според цитирания по-горе доклад на БНБ – към края на 2013-а всичко около и в КТБ – е окей. Тоест, има рискови кредити, но те по никакъв начин не застрашават интересите на вложителите, хеле пък банковата и финансова стабилност на държавата.
И в още по-голяма частност, след като одиторите от трите уж независими компании – „Ърнст енд Янг одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и „АФА“ ООД – като са толкоз отговорни пред съвестта си и закона, що не отказаха да изпълнят поръчката? Особено, след като са установили, че „липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв., от 5.4 млрд. лева общ кредитен портфейл“?
И как така, те с подписите си под нещо липсващо, удостоверяват обезценки на активи, за които даже и смътна представа нямат?
Всъщност, всичко е ясно.
Трябва да влезе основният свидетел, в лицето на убития.
Без изобщо да сравни собствените си одити на КТБ с умозаключенията на „Ърнст енд Янг одит“ ООД, „Делойт България“ ООД и „АФА“ ООД, ръководството на БНБ праща техния доклад на главния прокурор Сотир Цацаров, въпреки че той няма нищо общо с фалирането и делото за КТБ – по закон, естествено.
Какво да се прави – така е то от 1945 г. насам: или ни е виновен първият партиен и държавен ръководител, или главният прокурор. Забравяш собствените си задължения и стоварваш всичко на МВР и прокуратурата…
Доказателството?
На 11 юли 2014 г., тоест нищо и никакви си 20 дни след поставянето на „Корпоративна търговска банка“ под специален надзор, гуверньорът Иван Искров отбелязва в сайта на БНБ :
„В допълнение на казаното за състоянието на „Корпоративна търговска банка“ и на основание на данните, предоставени ни от отделна проверка, извършена от самите квестори, на 9 юли 2014 г. с входящ номер 6199, вече внесохме при Главния прокурор още един сигнал поради съмнения за криминални действия на лица, свързани с банката.
Конкретно – по данни на квесторите, на 19 юни тази година – само ден преди „Корпоративна търговска банка“ да бъде поставена под специален надзор, чрез трето лице са изтеглени и предадени срещу разписка на мажоритарния собственик на „Корпоративна търговска банка“ 205 887 223 левова равностойност в брой, предимно в евро.
…По изложените дотук въпроси оставаме занапред да се произнася прокуратурата, за да не пречим на процесуално-следствените действия.
Оттук нататък Българската народна банка, съвместно с правителството, се концентрираме върху преструктурирането и оздравяването на „добрата част“ на „Корпоративна търговска банка“ с оглед защита интереса на всички нейни вложители…“
Всичко това, просто не е вярно! Нито по отношение на квесторите, нито по отношение на въпросните 205 млн. лв., нито по декларацията, че УС на БНБ започва да работи с правителството (на Пламен Орешарски – бел. ред.) за оздравяване и спасяване на КТБ.
Големият проблем е, че от 255 000 вложители в КТБ, от юни 2014 г. насам не повече от стотина души се осмеляват да протестират срещу екзекуцията на банката. Което какво означава? Най-вероятно много неща, но и този феномен убягва от вниманието на прокуратурата.
А не би трябвало…, ако е искала да проумее първопричината за сриването на КТБ и да приложи правомощията си по закон.
Следва
