Животът често си прави шеги. Такава е и съвпадението по време на едно решение на Комисията за противодействие на корупцията и незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) и появата на поредния инструмент на правителството в епичната му борба с корупцията. Става дума за решението на комисията да прекрати производството си по сигнал за Мария Габриел, че като евродепутат е ползвала общинско жилище на нищожен наем. В него се твърди, че месечната наемна цена на жилището е била 400 лева, като по същото време Габриел вече е била евродепутат с 30 000 лв. месечен доход.
Решението на КПКОНПИ – както и повечето й напоследък – е революционно и сякаш е излязло изпод перото на Уди Алън. Може би си спомняте неговата брилянтна илюстрация на абсурда:"Той носеше обувки с висок ток, които, колкото и да е странно, го правеха да изглежда по-нисък". На такива токове комисията е качила и еврокомисарката Мария Габриел. Според нейното решение, членовете на европейския парламент не са лица, заемащи публична длъжност по смисъла на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, следователно в периода на действие на договора за наем Габриел не е заемала публична длъжност.
Да оставим други да си блъскат главите над въпроса публична длъжност ли е да си евродепутат или не. Междувременно правителството пусна за обсъждане нов проект на методология за оценка на корупционния риск. Това е преработен вариант на вече обсъждания през април. Този път наименованието е доста по-дълго, което по никакъв начин не предотвратява внезапната поява на силно суицидно желание в четящия го. Преработеният вариант е наречен Методология по чл. 13, ал. 2 от Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване конфликт на интереси.
Да внесем малко яснота. Както е известно, с тази наредба се регламентират проверките на имотните декларации на служителите в изпълнителната власт, държавното ръководство и политиците. А въпросният чл. 13 се отнася до случаите, когато е подаден сигнал срещу представител на държавната и общинска администрация за корупционно нарушение или конфликт на интереси по смисъла на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). Както се уточнява в ал. 2 от чл. 13 в наредбата, текстът се прилага за лицата, за които е установен завишен корупционен риск. Точно за тях се извършва проверка за достоверността на декларираните факти в декларациите за имущество.
Според вносителите особено важно в новата методология е, че с нея се регламентират общите изисквания и редът за идентифициране степента на корупционния риск. Не е ясно какво точно са преработвали авторите, но новата "творба" повтаря старите абсурди. Например този, че оценка на корупционния риск за дадения служител ще извършва самата администрация – на изпълнителната власт, административните звена по териториален или функционален принцип, местната администрация, администрацията на органи, създадени със закон, както и на други, посочени в обхвата на Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване на конфликт на интереси. Това е уредено в чл. 4 (1) от новия проект.
Методологията посочва и какви ще са индикаторите, по които съответната администрация ще преценява корупционния риск, веднъж на три години. Единият е „Нормативна и вътрешноведомствена уредба“ – тоест устройствени правилници, вътрешни правила, длъжностни характеристики. Вторият индикатор е наречен „Функции и правомощия“, с коефициент на тежест 0,45. Той се определя при проверки от вътрешни и външни контролни структури, дали в съответното звено се предоставят административни услуги, извършва ли се контролна дейност, налагане на принудителни административни мерки (задължителни предписания), издаване на наказателни постановления и други, изготвят ли се проекти на нормативни актове или даване на становища по прилагане на законодателството. За този индикатор е от значение и участието при възлагане на обществени поръчки, управлението, разпореждането или разходването на бюджетни средства и активи или на средства от европейските фондове и програми,както и използването на информация, чието нерегламентирано разпространение би създало възможност за получаване на облага.
И последният, трети, индикатор е "Административна среда", с тежест 0,35, който се определя от следните условия: промяна на структурата или състава на служителите от структурата; наложени дисциплинарни наказания на служители; влезли в сила присъди за корупционни престъпления или актове за установен конфликт на интереси на служители…
Важна е ролята и на КПКОНПИ. В нейните ръце ще е специален въпросник- приложение №1 към методологията. Комисията, и само тя, ще определя размера на точките, които ще се дават за всеки един от отговорите в този въпросник. Тези точки ще бъдат заложени в електронна таблица, в която има алгоритъм за изчисление. Очевидно КПКОНПИ ще точкува по вътрешно убеждение и съвест. И вероятно такива случаи като решението на казуса с Мария Габриел ще се роят.
Най-абсурдното е, че всички изисквания, индикатори и точки, за които се хвалят вносителите на проекта, би трябвало отдавна да са известни на десетките органи, звена, инспекторати, комисии и прочие структури за борба с корупцията. Но щом правителството е казало, че новата методология отговаря на духа на изискванията и препоръките на Европейската комисия, не ни остава нищо друго, освен да чакаме резултатите от прилагането й.
