В България много малко хора правят разлика между Европейския съюз и Съвета на Европа – две отделни международни организации, в които членува страната ни. И още по-малко са тези, които знаят, че и двете организации ни държат под "мониторинг" и регулярно ни проверяват, пишат доклади и дават препоръки какво още трябва да изпълни държавата, за да се доближи до еропейските стандарти в областта на борбата с корупцията, върховенството на закона, спазването на човешките права, независимостта на съда и медиите, правата на жените, условията в затворите и арестите…
Другото общо е, че България отнася шамари по линия и на двата мониторинга. При това от години. Но това не води до генерална промяна нито в нивата на корупцията, нито в коя да е друга от "наблюдаваните" области.
Вместо да изпълнява препоръките, давани в докладите от двата мониторинга, България всячески се опитва да се отърве от тях. Но безуспешо – поне засега. Само преди няколко дни (на 27 юни) Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) отказа да вдигне мониторинга (който от чиста проба дипломатичност е наименован "диалог") над България. А дали заплахата на правосъдния министър Данаил Кирилов, че ще подаде оставка ако не падне мониторингът на ЕС ще "хване дикиш" – тепърва ще видим.
На 7 юни бе публикуван поредният доклад от наблюдението над България "по линията на ПАСЕ" – пълен с нелицеприятни констатации. Впрочем, България е единствената държава-членка на ЕС, която е под наблюдението на Съвета на Европа, при това продължаващо вече 20 години, а това само по себе си е срам.
В резюмето на доклада се признава "съществения напредък, постигнат от България след приемането на последния доклад". Отчита се и че страната ни е въвела "законодателство относно съдебната система и борбата с корупцията, което с няколко изключения напълно отговаря на стандартите на Съвета на Европа". В документа се отбелязва и че в много области държавата е постигнала напредък, изпълнявайки дадените й препоръки: и по отношение на подобряването на условията в затворите, за въвеждане на мерки за по-бързо съдопроизводство, в детайлизирането на правилата за финансиране на предизборните кампании на партиите, признава се и че държавата явно полага усилия за борба с корупцията.
Но се извеждат и "редица нерешени опасения, формулирани от Парламентарната асамблея и други механизми за наблюдение на Съвета на Европа" и "все още нерешени проблеми", като в доклада на първо място се сочат тези в съдебната власт.
"Въпреки че реформата в структурата и функционирането на Висшия съдебен съвет, тя не отговаря напълно на препоръката на Комитета на министрите. А тя изискна "не по-малко от половината от членовете на тези съвети трябва да бъдат съдии, избрани от техните колеги от всички нива на съдебната власт". В настоящия Висш съдебен съвет съдиите, избрани от техните колеги, съставляват шест от общо 25 души и този параметър поражда известна загриженост, тъй като пленарният състав на Висшия съдебен съвет все още запазва някои важни правомощия по отношение на съдебната система", отбелязва се в доклада.
На следващо място се посочва, че "степента, в която прокурорите и в частност главният прокурор все още участват в управлението на съдиите във Висшия съдебен съвет, се възприема от Венецианската комисия със загриженост".
Сочат се "опасения относно обширните дисциплинарни правомощия на Инспектората към Висшия съдебен съвет, особено в светлината на настоящия метод за избиране на неговите членове". И се отбелязва, че препоръките на Венецианската комисия за номинирането и освобождаването на инспектори и за разпределението на компетенциите между Инспектората и Висшия съдебен съвет не са били взети предвид.
Калпавото и прието "на коляно" законодателство също намира място в доклада: "Важни законодателни инициативи не са предмет на широк обществен дебат и между всички заинтересовани страни, не са консултирани в достатъчна степен. Следва да се подчертае, че устойчивостта и необратимостта на реформите се състои, наред с другото, в правилно проведен законодателен процес, включващ всички заинтересовани страни и широк обществен дебат", отбелязва се още в документа.
Що се отнася до борбата с корупцията по високите етажи на властта – сочи се, че там все още липсват резултати. Създаването на новата мегаантикорупционна комисия се приема като положително развитие, но се казва и че "крайният критерий за неговата ефективност ще бъде броят на делата, заведени пред съда, и броят на осъдителните присъди. Продължаващото разследване на скандала с покупките на луксозни имоти на изгодни цени от страна на висши политици и държавни служители (б.ред. така нареченият "Апартаментгейт") може да се възприеме като лакмусов тест за искреността на властите в борбата с корупцията", пише в документа.
Системните проблеми в областта на достъпа до правосъдие, неефективността на разследването, нечовешкото и унизително отношение и неизпълнението на ред други задължения на държавата по Европейската конвенция за правата на човека води до камари дела срещу държавата в Страсбург. "От присъединяването си към Съвета на Европа България е загубила повече от 80 дела (за нечовешко и унизително отношение) пред Европейския съд по правата на човека, включително дела, свързани с липса на справедлив процес и някои случаи на изтезания. За сравнение, Чешката република, която има по-голямо население от България, е загубила само два такива случая", сочи се в доклада. Отбелязва се и че само през 2017 г. България е платила 747 161 евро за обезщеневия след решения на съда в Страсбург заради нарушени човешки права. "България има един от най-големите дялове на неизпълнени съдебни решения. Тя е една от деветте държави, които имат най-голям брой неизпълнени съдебни решения, включително някои особено важни решения, които разкриват структурни проблеми и чакат изпълнение повече от пет години (б.ред. типичният пример за това е делото "Колеви срещу България", за което особено силно се заговори напоследък).
Едни от най-острите забележки в доклада са свързани със свободата на медиите. "Ситуацията със свободата на медиите в България се влошава систематично през последните години, като основните притеснения са концентрацията на собственост и липсата на прозрачност, политическата намеса в медиите, влиянието на държавата върху медиите, реализирано чрез рекламните бюджети на оперативните програми на Европейския съюз и сплашването и насилието срещу журналисти", сочи докладът.
В него за пореден път се сочи, бе България има най-лошия статут на свобода на печата в Европейския съюз – 111-то място от общо 180 страни в света, според класацията на "Репортери без граници" за 2018 година. Отбелязва се и че ситуацията прогресивно се влошава: през 2010 г. България е била 70-та, а през 2011 г. – 80-та, а през 2017 г. – 109-та. "Една от основните опасения и пречки пред свободата на пресата в България е концентрацията на собственост и липсата на прозрачност. Българското законодателство не предвижда специфични прагове за предотвратяване на висока степен на концентрация на собственост. Недостатъчните данни за собствеността на медиите и пазарните дялове не позволяват точна оценка на действителното състояние на концентрацията на различни медии на националния пазар", казва се в документа. Описва се и как се осъществява държавното влияние върху медиите чрез рекламните бюджети на оперативните програми на Европейския съюз в замяна на благоприятно медийно отразяване. "През последните няколко години икономическата криза намали продажбите и рекламите, като направи всички медии все по-зависими от държавната подкрепа. Разпределението на финансирането от Европейския съюз на определени медии се осъществява при пълна липса на прозрачност, без конкуренция и без прилагане на закона за обществените поръчки". Използването на прокуратурата като инструмент за натиск и откровените заплахи към журналисти, отправяни от висшестоящи политици, също не е подминато. "Неправомерният натиск върху журналистите води до самоцензура. А заплахите и натискът, на които са подложени журналистите от малки, местни медии, са от особено значение", констатира се в доклада.
Заради всичките тези "въпреки че" и "обаче" Комитетът за наблюдение предлага да се продължи своеобразният мониторинг над България – следващата оценка на напредъка се очаква през лятото на 2020 година. Като във фокуса отново ще са следните области: съдебната система, борбата с корупцията на високо равнище, медиите, правата на малцинствата, борбата с речта на омразата и насилието срещу жени.
