Едва 8% от българите биха опитали нови форми на работа. Това показва проучване на Центъра за икономическо развитие. Изводът от изследването е, че у нас предстои развитието на такива нови форми, но със сравнително бавни темпове.
Директорът на центъра д-р Мария Прохаска представи на пресконференция проекта "Адаптиране на индустриалните отношения към новите форми на работа през 2018 г.". Той е финансиран от Европейската комисия и обхваща шест страни – България, Северна Македония, Хърватска, Румъния, Полша и Чехия.
Според данните в изследването в България доминират наетите съгласно стандартния трудов договор – 90% от лицата на пазара на труда. Самонаетите и самоосигуряващите се представляват приблизително 9%. Работещите без трудов договор, включително и тези по граждански договор, са 1.9 на сто.
Проучването показва, че новите форми на работа са при самонаетите и самоосигуряващите се лица. Кои са те:
1. Споделяне на служител, при което отделен работник се наема колективно от група работодатели, за да удовлетворят нуждите от човешки ресурси на различни дружества;
2. Споделяне на длъжност, при което работодател наема двама или повече работници да попълнят колективно определена длъжност;
3. Непостоянна работа, при която работодателят не е задължен редовно да осигурява работа на служителя, а се ползва от гъвкавостта да търси услугите на работника при нужда;
4. Надомна работа посредством информационните и комуникационните технологии, при която работниците могат да извършат възложената им дейност от което и да е място, по което и да е време;
5. Базирана на ваучери работа, при която трудовите взаимоотношения се свеждат до заплащането на услуги с ваучер, покриващ дължимото възнаграждение и социални осигуровки;
6. Работа за съвкупност от възложители (портфейл), при която самоосигуряващото се лице работи за голям брой клиенти, като за всеки един от тях извършва малка по мащаб професионална дейност;
7. Кооперативна заетост, при която упражняващи свободна професия, самоосигуряващи се лица или микропредприятия си сътрудничат по някакъв начин, за да преодолеят ограниченията на мащаба и професионалната изолация.
Съдейки от социологическото проучване, 80-90% от респондентите никога не са били участници в някои от посочените нови форми. Работата от разстояние е позната за 6.6%, а 4.6% са запознати с работата за съвкупност от възложители. 82.2% от анкетираните отхвърлят възможността да преминат към подобна тип заетост, което говори за ограничен потенциал за развитие на новите форми. Осем процента обаче са заинтересовани и биха искали да опитат тази възможност.
Най-голямото предимство в новите форми според 54.3% е независимостта, свободата сам да си бъдеш началник, следвана от гъвкавото работно време (39.3%), контроа и самостоятелното взимане на решения (37.9%), по-големите доходи (20%) и по-добрият баланс между работа и личен живот (18.6%).
Представители на социалните партньори и хора, които работят по класически трудов договор, смятат, че новите форми на работа все още са екзотика в България. Те обхващат по-младата генерация. Изводът от проучването е, че тяхното развитие предстои, но със сравнително бавни темпове.
Социологическото проучване е обърнало внимание и на онлайн платформите. В нашата страна те са слабо познати, особено в малките градове и селата. Ето защо е рано да се правят категорични изводи за развитието им и заетостта при тях. 46.1% никога не се чували за онлайн платформите за разлика от 32.2% от респондентите, които са чували за тях, но никога не са ги използвали.
Препоръките са да се разпространява повече информация за възможностите и особеностите на новите форми на работа, за да може хората, които проявяват интерес, да предприемат стъпки за развитието си.
