Днес можем да си спомним за големия шведски режисьор Ингмар Бергман.
Ернст Ингмар Бергман (на шведски: Ernst Ingmar Bergman) е театрален и филмов режисьор, сценарист и продуцент, определян като един от най-изтъкнатите автори в историята на киното за всички времена.
Ингмар Бергман режисира над 60 художествени и документални филма за киното и телевизията, повечето от тях по свой собствен сценарий. Той е режисьор и на повече от 170 театрални постановки. Сред актьорите, с които работи често, са Лив Улман, Биби Адершон, Макс фонд Сюдов, Ерланд Юсефсон. Повечето филми на Бергман са заснети сред пейзажа на Швеция, а централни теми в тях са смъртта, болестта, измяната и лудостта.
Ингмар Бергман е активен в продължение на повече от шест десетилетия. През 1976 г. кариерата му е сериозно застрашена в резултат на скалъпени криминални обвинения и разследвания за укриване на данъци. Разгневен, след като разследването приключва, Ингмар Бергман се зарича никога повече да не прави филми в Швеция, закрива филмовото си студио на остров Форьо и заминава в самоналожено изгнание в Германия в продължение на осем години.
Ингмар Бергман е роден на 14 юли 1918 година в Упсала в семейството на лутерански свещеник Ерик Бергман. Заедно с по-големия си брат Даг и по-голямата си сестра Маргарета той израства в атмосфера на религиозни дискусии. Баща му е консервативен енорийски свещеник със стриктни принципи за възпитанието на децата, които често са наказвани за различни нарушения. По-късно Ингмар Бергман пише в своята автобиографична книга "Латерна магика" ("Laterna Magica"):
"Докато татко проповядваше от амвона и паството се молеше, пееше или слушаше, аз посвещавах вниманието си на мистериозния свят на църквата с ниските арки, дебелите стени, миризмата на вечност, цветната слънчева светлина, потрепваща над странната растителност на средновековните картини и издялани фигури по тавана и стените. Там имаше от всичко, което нечие въображение може да пожелае – ангели, светци, дракони, пророци, дяволи, хора."
Макар и израснал в набожно лутеранско семейство, по-късно Бергман твърди, че е изгубил своята вяра на осемгодишна възраст и успял да се примири с това, едва когато заснема филма "Зимна светлина" ("Nattvardsgästerna", 1963 г.). Интересът му към театъра и киното възниква в ранна възраст – когато е деветгодишен, той се сдобива с латерна магика, примитивен проектор. Отделяйки му голяма част от времето си, той създава собствени декори, кукли и светлинни ефекти, с които прави сам куклени представления на пиеси на Аугуст Стринберг, който оказва силно влияние върху цялостното му творчество.
Първият международен успех на Ингмар Бергман е филмът "Усмивки от една лятна нощ" (Sommarnattens leende; 1955 г.), награден на Кинофестивала в Кан и номиниран за "Златна палма". Той е последван от "Седмият печат" (Det sjunde inseglet) и "Поляната с дивите ягоди" (Smultronstället), излезли с десет месеца разлика през 1957 година. "Седмият печат" получава специалната награда на журито в Кан и е номиниран за "Златна палма", а "Поляната с дивите ягоди" донася множество награди на Бергман и изпълнителя на главната роля Виктор Шьострьом.
През този период Бергман изгражда "лична трупа" от актьори, които многократно участват в неговите филми: Макс фонд Сюдов, Биби Андершон, Хариет Андершон, Ерланд Юсефсон, Ингрид Тюлин, Гюнел Линдблум, Бенгт Екерот, Андерш Ек, Гунар Льорнстранд – всеки от тях участва в поне пет филма на Бергман. С много от тези актьори той работи като режисьор и в театъра на Малмьо. Определян от някои критици като "женски режисьор", той режисира някои от най-запомнящите се роли на актриси като Биби Андершон, Ингрид Тюлин, Ула Якобсон, Лив Улман.
През 1982 година Бергман временно се връща в родината си, за да режисира "Фани и Александър" (Fanny och Alexander). Той обявява, че това е последният му филм и че смята да се фокусира върху театъра. Последната му театрална постановка е на пиесата "Дивата патица" на Хенрик Ибсен в Кралския драматичен театър в Стокхолм през 2002 година.
През този период Бергман пише и режисира няколко телевизионни продукции, част от които впоследствие са показвани и в кината. Последната от тях е "Сарабанда" (Saraband, 2003 г.), продължение на "Сцени от един семеен живот", което той завършва на 84-годишна възраст.
Ингмар Бергман напусна този свят на 30 юли 2007 г. в дома си на остров Форьо.
