Външният дълг на Китай продължава да нараства и вече е достигнал 15% от световния. Това показаха данни на частния американски Институт по международни финанси, цитирани от Ройтерс. Макар усилията на властите за ограничаване на банковото кредитиране в сянка да са довели до намаляване на нефинансовия корпоративен дълг, нетните заеми в други сектори са станали причина общият дълг на Китай да достигне стойност над 40 трилиона долара, отбелязват експертите в доклада си.
Китайската икономика забави своите темпове на растеж през второто тримесечие на настоящата година до 6.2%, което бе и регистрираният най-слаб темп на растеж в страната от 27 години насам. Пекин полага усилия, за да възроди инвестициите в страната. Мерки в тази посока са опитите на институциите да убедят банките да отпускат повече заеми за малкия и среден бизнес, също и въвеждането на данъчни облекчения в размер на няколко милиарда долара.
Тъй като икономическият растеж в Китай се забавя, някои анализатори считат, че Пекин може да се върне към старата си политика и да засили изграждането на инфраструктура, отслабвайки контрола върху пазара на недвижими имоти. По информация на CNBC това би могло да увеличи опасенията за високото равнище на дълга на страната.
Спадът в растежа на брутния вътрешен продукт в Китай ще изисква допълнителни стимули за икономиката до края на годината, прогнозираха още анализаторите. Те очакват нарастващите инфраструктурни разходи да доведат до увеличаване на заемите. През юни китайските власти призоваха местните власти и финансовите институции да използват специални облигации и други финансови мерки в подкрепа на мащабни проекти за регионално развитие.
"Очакваме, че стимулите ще се увеличат около четвъртото тримесечие на 2019 г., когато властите отново ще направят икономическия растеж основен приоритет. Те могат да понижат лихвения процент, за да подкрепят сектора", заяви главният икономист на Macquarie China Лари Ху и поясни, че е необходимо да бъде улеснено регулирането с цел увеличаване на разходите за инфраструктура, също и въвеждането на мерки за стимулиране на търсенето на потребителски стоки за дълготрайна употреба като автомобили и домакински уреди.
