„В България виждам много отчаяние, много тягостност. Говорихме си с приятели колко апатично е обществото тук относно очевидните безобразия, които се извършват от властта. Единственото, което събира масова енергия, са абсолютно идиотски спорове относно това дали норвежците ще вземат децата ни, дали да има гей паради. Все неща, които наричам „пара в свирката“. В САЩ това се наричат т. нар. „културни войни“, които не променят нещо съществено в обществото“. Това разказа пред БНР Христофор Караджов, преподавател по журналистика в Калифорнийския университет, който се върна в родината за първи път от 8 години.
„От беглите си впечатления, които имам, откакто се върнах в България, забелязвам, че е правено нещо, вложени са усилия в помощ на хората с увреждания, но не са пълноценни. Например, имаш скосявания на площад Народно събрание пред БАН, но на отсрещния тротоар няма. На ул. „Шипка“ има добри скосявания, но на други има дупки, което е опасно. Подлезите са много стръмни“, каза Караджов, който от 2012 година се придвижва с инвалидна количка заради претърпян инцидент. Той даде пример с Мексико, където в граничните райони навсякъде има скосявания, включително и в магазините.
„Моят критерий е да можеш да бъдеш абсолютно самостоятелен“, посочи Караджов.
