Анализ на Института по пазарна икономика, чиито автор е Петър Ганев, отговаря на въпроса – Има ли срив на летния туристически сезон у нас.
Авторът очевидно е провокиран от разразилата се в началото на лятото сериозна дискусия за криза в туризъма през този сезон. Основните тези бяха първо, че летният туризъм през юни е в криза и плажовете са празни и второ, че българите бягат от родното Черноморие и масово предпочитат Гърция , илюстрация за което бяха задръстванията по граничните пунктове за южната ни съседка.
Тъй като вече са излезли данните на Националния статистически институт , авторът се е постарал да отговори на въпроса доколко тези твърдения отговарят на реалността.
В анализа си той посочва, че летният сезон може да бъде коментиран в цялост, когато станат ясни и данните за юни, юли и август, тъй като юни е най-слабият от трите месеца и не винаги предопределя с точност събитията през сезона.
Въпреки това обаче, Ганев подчертава, че широката дискусия за събитията от юни заслужават аргументиран отговор с данни. Освен това всички анализатори ползват официалните данни на Националния статистически институт за всички места за настаняване с над 10 легла –по-малките места с единични легла не влизат тук, с което на практика някои от данните остават скрити, особено тези за нощувките на българите.
Според него фокусирането не върху общите данни за страната, а конкретно върху туризма в морските области Бургас, Варна и Добрич.
Ганев е на мнение, че преди да се влезе в детайлите на туризма през юни , е хубаво да се направят две общи наблюдения. Първото е, че летният туризъм у нас е в пъти по зависим от чужденците, в сравнение с българите. А реализираните нощувки от чужденци са пет пъти повече от тези на българите в Бургас и осем пъти във Варна. Разликата в приходите на местата за настаняване е още по-голяма – седем пъти в Бургас и 10 пъти във Варна в полза на приходите от нощувки на чужденци.
Според него на второ място трябва да се отчитат и по-дългите тенденции, а не просто да се взираме в промяната тази година спрямо предната. Последното е особено важно, казва експертът , тъй като когато гледаме представянето на Северното спрямо Южното Черноморие, така на практика отваряме една своеобразна ножица между двете.
Общата картина за юни тази година , спрямо същия период на миналата, показва различно развитие в трите области. В Бургас например се наблюдава спад на реализираните нощувки от български граждани в рамките на 22 хил. нощувки (-7.1%), който обаче е изцяло компенсиран от ръст при чужденците от 35 хил. нощувки (+2.2%). Приходите на местата за настаняване през юни също нарастват с близо 6 млн. лв. и достигат до 92 млн. лв., както заради повечето чужденци, така и поради известно покачване на цените.
На Северното Черноморие обаче , ситуацията е коренно различна – спад на нощувките при чужденците и във Варна – с близо 48 хил. (-5.3%), и в Добрич – с около 25 хил. (-6.9%). На север обаче се регистрира ръст при нощувките на българите – въпреки лек спад във Варна в рамките на 1 500 по-малко нощувки на българи (-1.3%), има солиден ръст от близо 12 хил. нощувки на българи в Добрич (+16.9%).
Според анализаторът добрата новина е, че ръстът на нощувките на българи в Добрич (морските общини са Балчик, Каварна и Шабла) продължава вече трета година – от 51 хил. нощувки през юни 2016 г. до 81 хил. през юни 2019 г. Общо приходите от нощувки на Север през юни са 73 млн. лв., като в Добрич остават сходни, а във Варна намаляват с над 2 млн. лв., заради по-малкото чужденци.
Въпреки някои положителни развития – ръст на чужденците в Бургас и ръст на българите в Добрич, като цяло се наблюдава спад на реализираните нощувки през юни, провокиран предимно от по-малкото чужденци на Север.
Ганев подчертава, че трябва да се отчете, че този лек спад , който все пак идва след период от три години на стабилен ръст. През месец юни Бургас бие сериозно Варна и Добрич по отношение на българските туристи – при 166 хил. нощувки на българи в Бургас спрямо 152 хил. във Варна и Добрич през юни 2012 -а, сега те са 292 хил. на 190 хил. в полза на Бургас .
Потърсен и отговор на въпроса, дали българите масово са избягали към Гърция?
За целта експертът е ползвал данните за пътуванията на български граждани в чужбина. Те показват, че през юни тази година в посока Гърция са пътували 135 хил. български граждани, което наистина е сериозен ръст спрямо предходните 3-4 години. Въпреки това трябва де се има в предвид, че преди кризата (2008-2009-а), тези пътувания през юни са достигали и над 180 хил. – провокирани и от големия брой на служебни пътувания към южната ни съседка преди 10 години.
За да се направи сравнение с пътуванията на българи към Черноморието , анализаторът е ползвал не реализираните нощувки, а броя на пренощувалите лица. Според него на тази база общата картина е показала, че през юни 2019-а по българското Черноморие са пренощували 146 хил. български граждани, а в посока Гърция са пътували 135 хил. българи.
В тази връзка обаче според него, трябва о да се отчита, че не всички пътуват в Гърция за почивка – 75 хил. от тези 135 хил. са посочили изрично тази причина, докато другите са посочили или „служебна цел” или „друга цел”.
Ако се погледне назад към юни 2016-а, то пренощувалите българи по родното Черноморие са били 117 хил. души, докато пътувалите в посока Гърция са били 99 хил. души.
С други думи, обобщава авторът, българските туристи в трите морски области на страната все още са повече като бройка от тези, които пътуват към Гърция през юни. Или според него, генерално тенденцията и при двете е нагоре, така че е спорно дали отношението ще се обърне в даден момент.
Подобен анализ, може и да бъде ползван за леко успокоение за хала на родния ни туризъм, но той чертае картината само от ъгъла на официалната статистика, която както знаем често доста се разминава с реалността.
