На днешния ден точно преди 20 години започва разрушаването на мавзолея на комунистическия вожд Георги Димитров в центъра на София. Премиерът по това време Иван Костов, кметът Стефан Софиянски и строителният министър Евгений Бакърджиев, който ръководи събарянето, наблюдаваха първия взрив от терасата на Държавно управление Архиви на "Московска". Първият взрив е извършен в 14:37 часа, а по-късно следват още три големи взрива, след което разрушаването продължава с машини. Последните отломки са извозени в късния следобед на 27 август 1999 година.
Решението за построяването на мавзолея е взето след смъртта на Георги Димитров на 2 юли 1949 в Москва. Тогава Министерският съвет на НРБ взема решение за балсамиране на тялото и построяване на мавзолей, в който то да бъде изложено за вечни поклонения. Сградата е била почти изцяло готова до 10 юли, когато тялото на Димитров е положено в нея. Тя е дело на архитект Георги Овчаров с участието и на Рачо Рибаров и Иван Данчов.
Мавзолеят е бил обект за милиционерска охрана от първостепенно значение с постоянен почетен гвардейски караул, чийто ритуал на смяна е подобен на днешния пред Президентството. Във вътрешността на гробницата в часовете, когато е отворена, също стоят гвардейци. Обектът е бил оборудван с климатична инсталация, поддържаща температура от 17 °C с отклонение плюс/минус 0,5 °C. Повечето му помещения се намират под земята. Там са се извършвали процедурите, необходими за поддържане на балсамираното тяло. Саркофагът, в който то е било изложено, е бил с бронирани стъкла (след 1975 г.) и се е спускал надолу чрез специален подемник, а когато е качван в траурната зала за поклонение, се е превръщал в херметически затворена камера. През 1974 – 1975 г. е извършена основна реконструкция на мавзолея – разширени са помещенията под траурната зала и е подменена климатичната инсталация, поставена е пластично разработена монументална врата, кристалната камера-саркофаг и мозайки на Дечко Узунов.
