Здравното министерство си постави за цел да завърши Националната детска болница до 2030 г.

Здравното министерство си постави за цел да завърши Националната детска болница в рамките на мандата

Построяването на Националната детска болница и улесняването на достъпа на гражданите до медицинска помощ са сред основните приоритети на Министерството на здравеопазването. Това заяви ресорният министър Катя Ивкова в ефира на обществената телевизия. По думите ѝ е недопустимо, че шест години след началото на проекта за детското лечебно заведение е изграден единствено теренът, върху който трябва да бъде построена болницата.

В момента процедурата е блокирана заради жалба, подадена в Комисията за защита на конкуренцията. От здравното министерство обаче уверяват, че работят за преодоляване на забавянето, както и за предотвратяване на нови пречки пред проекта.

Според здравния министър в реализирането на проекта за детската болница се намесват различни интереси и лобита.

За осигуряването на необходимите медицински специалисти се предвижда кампания за привличане както на български лекари, така и на специалисти, работещи в чужбина.

Ивкова коментира и темата с Центъра за асистирана репродукция, като потвърди, че не се предвиждат промени в неговата работа. Такова предложение фигурираше в изтеклия доклад на здравния министър Катя Ивкова, който изнесе председателят на здравната комисия в парламента Костадин Ангелов от ГЕРБ.

Предвиждат се промени в здравната система

Сред основните елементи на планираната здравна реформа е промяна в структурата на Регионалните здравни инспекции. Предвижда се те да бъдат интегрирани директно в Министерството на здравеопазването, което според ведомството ще намали административното забавяне и ще позволи на инспекциите да се съсредоточат върху контролната и оперативната си дейност.

Законопроектите, свързани с реформата, се очаква да бъдат готови през следващата седмица.

Заплатите на болничните директори ще зависят повече от резултатите

Министерството на здравеопазването подготвя промени и в начина, по който се определят възнагражденията на директорите на болниците. Целта е заплатите на ръководителите да бъдат по-тясно свързани с резултатите и представянето на лечебните заведения.

Здравният министър подчерта, че при определянето на възнагражденията вече ще се вземат предвид постигнатите финансови резултати. В оценката ще бъде включен и показател, свързан с наличието на лекари специализанти в съответното лечебно заведение.

Новите правила вече се прилагат в държавните болници, които са с едноличен собственик Министерството на здравеопазването. За акционерните дружества с над 51% държавно участие предстои провеждането на общи събрания, след които системата за определяне на възнагражденията може да бъде въведена и там.

Промени в лекарствената политика

Министерството на здравеопазването подготвя промени и в лекарствената политика, насочени към повишаване на прозрачността, отчетността и предвидимостта при управлението на лекарствата. Предвижда се функциите на Националния съвет по цени и реимбурсиране да бъдат прехвърлени към дирекция „Лекарствена политика“.

Според здравния министър Катя Ивкова промяната ще позволи по-добро планиране и ще осигури по-ясна отговорност при вземането на решения. Тя увери, че достъпът до информация ще остане прозрачен, като се предвижда допълнителното му подобряване.

Сред основните проблеми в сектора остава недостигът на някои лекарства, както и паралелният износ. Затова вече е предложена законодателна промяна, която има за цел да въведе по-строг контрол върху наличностите на лекарствените продукти.

По думите на Ивкова досегашните мерки за ограничаване на паралелния износ не са успели да предотвратят дефицитите. Целта на новите правила е необходимите на пациентите лекарства да бъдат постоянно налични, независимо от сезонните промени в търсенето.

Обща структура ще координира спешната помощ по въздух и земя

Планира се също обединяване на центровете за въздушна и наземна спешна медицинска помощ в обща структура, която да поеме цялостната координация при спешни ситуации. В момента въздушната помощ се координира от Националния център за спешна медицинска помощ по въздуха, който работи съвместно с наземните екипи.

Според здравния министър Катя Ивкова общото управление ще позволи по-бърза и ефективна реакция при спешни случаи и по-добра координация между двата вида медицинска помощ. Планирана е още оптимизация на общата администрация, но промените няма да засягат медицинските екипи и служителите, които работят пряко на терен.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Одобрявате ли въвеждането на нов стандартизиран скрининг за проследяване на развитието на децата от ранна възраст?

Подкаст