Софийският университет „Св. Климент Охридски“ обяви допълнителен прием за 1280 незаети места след приключилото класиране на третия етап. Има 800 незаети места в почти всички специалности, субсидирани от държавата, сред които и във всички дисциплини с педагогически профил. Ректорът професор Анастас Герджиков обясни пред БНР, че в това “няма новина и положението е такова от 10 години“.
„Трябва да си дадем сметка, че не можем да сравняваме просто незаети бройки. Ще ви дам прост пример – ако в една специалност тази година държавата утвърди прием от 10 души и приемете 9, незаетата бройка е една. Ако за следващата година има прием 20, а се заемат 12, ще имате 8. Трябва да се сравняват заетите бройки. Там във всички български университети в последните 10 години има постепенно намаляване, което се дължи на демографската криза“, разясни ректорът на Алма матер.
Проф. Герджиков даде пример със специалността „Медицина“ в СУ, където има повече приети от миналата година, но остават незаети бройки. Той допълни, че броят на приеманите в специалността е все още малък и тази „бутиковост“ позволява по-голяма индивидуална грижа към студентите. Когато приемът във всички ВУЗ падне до 40 000 студенти това ще бъде „едно нормално съотношение“ спрямо випуска, смята ректорът на Софийския университет.
„Демографският срив изобщо не е проблем на висшето образование. Вместо всяка година да подновяваме новината как във всички университети има свободни места, което няма да е така, когато реформата завърши, тъй като Министерството намалява приема, е по-добре да си зададем въпроса: „Ако децата намаляват с такава скорост, кой ще работи?“. Тук не е въпросът кой ще стане студент. Истинският проблем не е колко са незаетите места, а какъв процент от випуска искаме да приемаме. Колкото по-малък – толкова по-качествено ще е образованието, защото тогава ще приемаме най-добрите“, коментира проф. Герджиков.
Той нарече „широко разпространена легенда“ твърденията, че всеки приет в университет може да завърши. „В моята конкретна катедра, понеже следването е трудно, завършват около 1/3 от започналите. Отсяването е факт и винаги го е имало във всички добри университети. Нито „добрите“, нито „лошите“ имат особен интерес да задържат всички студенти, защото субсидията не се определя според броя на студентите в горните курсове, а само според броя на студентите в първи курс. Слава Богу, това е нещо, което държавата никога не е променяла. Това е една много правилна стъпка, която позволява на университетите, след първи курс, да се освободят от тези, които наистина не могат да бъдат добри студенти“, обясни ректорът на Софийския университет.
По думите му липсата на интерес към точните науки и природните науки обаче остава сериозен проблем, въпреки мерките за популяризирането им. „На 19 години човек наистина иска да учи това, което му е присърце, а не това, което стимулираме с висока стипендия или с ниска такса. Ако аз искам да уча „Психология“, трудно ще ме накарате да уча „Физика“ като ми предложите 3 пъти повече пари…Продължаваме да мислим, заедно с Министерството, как да стимулираме по други начини приема, включително и как да популяризираме реализацията“, каза проф. Герджиков.
Ректорът на СУ поясни, че завършилите софтуерни специалности имат сходни възнаграждения с тези, завършили математика, но тази специалност не е широко популярна. Заради демографската криза намалява и напливът към чужди университети и то повече, отколкото към българските, отчете Герджиков и допълни, че българските университети са разпознаваеми.
"Софийският университет е единственият в първите 1000, а в следващите 1500 има още два. Тези са познати по света, но в никой случай не могат да се конкурират с най-популярните университети. Не можем да се конкурираме с тях и по финансиране, тъй като най-ниското финансиране в топ 100 на световната класация е 1 милиард. Най-високото – между 33 и 35 милиарда, годишно. Няма как да се конкурираме с най-големите университети, но това не е и нужно. Една част – 5% или 7% от завършващите – да отидат в чужбина да следват, това не е лошо. Лошо е да остават там да работят", коментира той.
Софийският университет стимулира "колкото може повече хора да заминат да учат поне един семестър в чужбина, за да видят и нещо различно“, допълни проф. Герджиков.
