Мориц Кремер – главен икономически съветник на консултантската компания в областта на риска Acreditus, предлага на бъдещия председател на Европейската централна банка – Кристин Лагард, да изтегли хеликоптерите от хангарите и да ги зареди с повече пари, които да хвърлят на гражданите на еврозоната. Основанието на Кремер е, че по-нататъшното понижение на лихвите няма да стимулира инвестициите, защото въпреки икономическото възстановяване и свръх щедрата монетарна политика от 2015-а, инвестиционната активност в региона като дял от БВП на общността е под нивата в исторически план.
Позицията на Кремер се появява седмица преди официалното съвещание на ЕЦБ на 12 септември, на което вероятно ще се вземе решение за ново понижение на лихвите, а пазарните играчи се надяват да получат яснота за по-нататъшни парични стимули. Според консултанта основният ефект от тази политика ще е нов възходящ тласък на пазарната оценка на активите с придружаващия риск от раздуване на ценови балони.
Как би работила паричната схема на хеликоптера?
ЕЦБ би могла да поеме ангажимент да прави парични преводи до всеки гражданин на еврозоната с чекова сметка докато годишната инфлация стигне 2 процента. В случая може да се приложи пълзяща скала с месечно коригиране, която да тръгне от вноска в размер на 200 евро във всяка сметка, ако инфлацията е един или под един процент. Тези плащания да намаляват с по 20 евро за всеки 10 базови пункта инфлационен ръст и да се занулят, когато инфлацията стане два процента. Като се имат предвид сегашните инфлационни прогнози на ЕЦБ от 1.4% през 2020-а, хеликоптерът трябва да хвърля средно по 120 евро на месец на сметка. Ако се екстраполира прогнозата, желаният ценови ръст ще се случи през 2023-а и тогава хеликоптерите ще бъдат върнати в хангарите.
Неправителственото решение и въвеждане на този подход, както и тясната му връзка с паричните цели ще парира аргументите, че става въпрос за монетарно финансиране на правителствени разходи, което е забранено изрично от Член 123 от пакта на Европейския съюз.
Ако въздушните парични пратки започнат през октомври 2019-а и приключат през декември 2022-а, всеки собственик на разплащателна сметка ще получи по 3300 евро. Сумата "не е за изхвърляне" като се има предвид, че средният годишен доход на домакинство от еврозоната е бил 18725 евро през 2017-а, а за едночленните семейства – 13948 евро. Ако предположим, че в общността има 275 млн. възрастни с разплащателни сметки, общият разход по програмата ще е 908 млрд. евро или грубо 8% от БВП през 2018-а. Ако приемем още, че гражданите похарчат само по една четвърт от "плячката", средният размер на годишното потребление ще се увеличи с 0.6% от БВП – значителен ефект върху търсенето и оттам – върху инфлацията. Парите от хеликоптерите ще насочат повече средства директно към домакинствата с по-голяма вероятност те да бъдат похарчени, което ще гарантира и по-силния им пренос.
Разбира се, този подход е придружен и с рискове. Дори да успее да върне инфлацията на целевото ниво, капиталът на евросистемата ще пострада сериозно. (Бел. ред. – Евросистемата се състои от ЕЦБ плюс националните централни банки на 19-е държави, които членуват в еврозоната). Неговият размер заедно с резервите е бил 107 млрд. евро в средата на 2019-а или 2% от активите й. Ако се приеме консервативният вариант, че тази стойност ще остане непроменена до 2023-а, хеликоптерните операции ще редуцират съотношението на капитала към активите на евросистемата до минус 17% през 2023-а. Като се има предвид обаче, че противно на търговските банки централните не трябва да държат собствен капитал, повечето от тях имат съвсем скромни количества. Капиталовите съотношения на Федералния резерв и на "Бенк ъф Канада", например, са близки до нула. А за централните банки на Израел и на Чили те са отрицателни. И ако хеликоптерните пратки на ЕЦБ успеят да върнат инфлацията на желаните нива, отрицателната чиста стойност на банковия капитал няма да подкопае доверието в политиката на евросистемата.
Вертолетните средства са привлекателни и от политическа гледна точка. Те ще спрат да стимулират мързела на правителствата на общността и отказа им да правят реформи, разчитайки единствено на ЕЦБ да понижи кредитните им разходи. Освен това те ще надигнат и силен насрещен вятър срещу популистите, определящи европейския проект като подпомагащ елитите за сметка на обикновения човек. И накрая, използването на хеликоптерните пари в Европа може да се окаже по-подходящ подход за сближаване със САЩ от сегашния. Просто защото президентът Доналд Тръмп няма да има коз да обвинява ръководството на ЕЦБ във валутни манипулации както в случая с по-нататъшните лихвени редукции и покупки на активи. Ще намалеят и рисковете от разрушителната и дефлационна трансантлантическа търговска война.
Накратко, избор на атрактивни опции вече не е възможен. И вертолетният паричен дъжд може да се окаже най-приемливия от неприемливите варианти. Изобщо, по-добре би било да се опита нещо ново, отколкото да се продължава сегашната стратегия, която се оказва все по-рискова и по-безплодна. И Кристин Лагард би могла да обмисли тази опция, когато поеме кормилото на ЕЦБ.
