Виктория Ангелова е родена във Велико Търново на 20 ноември 1902 година. Нейните корени водят към известния род Златарски. Прадядо й е известният търновски учител и общественик Никола Златарски (1823-1875 г.), чиито деца са: Александър Златарски (1851-1926 г.) – подуправител на Върховната сметна палата, проф. Георги Златарски (1854-1909 г.) – геолог и палеонтолог, ген. Стефан Златарски (1860-1912 г.) – генерал-майор от артилерията (1907 г.), служил в Генералния щаб на Русия, проф. Васил Златарски (1866-1935 г.) – историк и археолог, и Виктория Златарска-Петрова.
Арх. Виктория Ангелова е внучка на Виктория Златарска-Петрова. Нейн баща е Васил Ангелов – известен търновски търговец, учил в Англия, дългогодишен член на настоятелството на читалище "Надежда".
През 1933 г. Виктория се омъжва за арх. Борис Винаров, син на ген. Върбан Винаров – флюгеладютант на цар Фердинанд I, и брат на художничката Бистра Винарова – съпруга на известния публицист и дипломат Симеон Радев.
Виктория Ангелова рисува от детска възраст. След като завършва гимназия, учи два семестъра във Висшето техническо училище във Виена, но по финансови причини се дипломира в Дрезден през 1925 година.
След това тя постъпва на работа в София като стажант-архитект при Пенчо Койчев (един от най-авторитетните архитекти през първата половина на XX век) в Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Спечелва проведения вътрешен конкурс през 1926 г. и сама прави първия си проект на сградата на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (завършена през 1932 г.), която заема пространството между днешните площад "Петко Славейков" и улиците "Г. С. Раковски", "Уйлям Гладстон" и "Хан Крум".
Днес това е сградата на Столичната библиотека и театър "Възраждане". Входът пред вратата на сградата е украсен с три каменни глави и монументална скулптурна композиция от две седнали фигури – жена, олицетворяваща архитектурата, и мъж – символ на строителството. Интериорните решения носят стиловите белези на сецесиона.
През 1926 г. Виктория Ангелова печели конкурса за Дома на правниците в София, но инвеститорът смята, че е рисковано надзорът да бъде поверен на жена без професионален опит и задачата е възложена на арх. Й. Йорданов и арх. С. Овчаров. През 1929 г. арх. Виктория Ангелова и арх. Чавдар Мутафов (архитект и писател-модернист) печелят конкурс и строят Окръжната палата в Кърджали. Тя участва самостоятелно в конкурсите за Пощенската палата в Бургас (1930 г., втора награда), за Главната дирекция на БДЖ (четвърта награда), за Военния клуб в Плевен (1931, трета награда), за Пощенската палата в Пловдив (1935, втора награда).
Арх. Ангелова работи предимно с изграждане и реконструиране на здравни и учебни сгради. През 1933 г. тя е авторка на разширението и преустройството на Девическата гимназия "Митрополит Климент" във Велико Търново, както и на Девическата гимназия на Таксим тепе през 1937-1939 г. в Пловдив (сега АМТИИ), а през 1939 г. след спечелен конкурс проектира санаториума за гръдоболни край с. Радунци, Казанлъшко.
През периода 1942-1944 г. тя ръководи архитектурно бюро в София заедно със съпруга си арх. Борис Винаров.
По време на англо-американските бомбардировки над София през 1944 г. бюрото и домът им на ул. "Сан Стефано" №27 са разрушени частично, а личният архив на двамата архитекти изгаря. Те оцеляват, тъй като случайно научават, че същия ден се очаква въздушно нападение, и отиват в дома на Бистра Винарова и Симеон Радев. Останали без покрив двамата се евакуират във Велико Търново. Там тя заболява от бронхопневмония, но дори и след преминаването на болестта, здравето й е сериозно разклатено. Връщат се в София на следващата година, но здравословните проблеми на Виктория Ангелова се задълбочават. Кралицата на родната архитектура умира в разцвета на творческите си сили – едва на 45 г., на 27 декември 1947 г. вероятно заради непълноценно възстановяване от тежка бронхопневмония. Със съпруга си, който умира от рак три месеца по-късно, не оставят деца.
Архитект Виктория Ангелова-Винарова е удостоена с орден "За граждански заслуги".
За краткия си живот арх. Ангелова оставя много сгради в София и други градове на страната, привличащи със своята строга импозантност и функционалност. Повечето от тях са ѝ възложени за проектиране и изпълнение след участие в обявени по онова време национални конкурси. Независимо, че проектира на много места из страната, Виктория Ангелова е подчертано софийски архитект. Запазените в столицата нейни постройки се нареждат сред високите постижения на националната архитектура от втората половина на 20-те и 30-те години на ХХ век. В сградата на Столичната община на пл. "Петко Славейков" четвърта зала (№ 403) носи нейното име "Виктория", а до входа ѝ паметен надпис припомня на посетителя заслугите на талантливата българска архитектка.
Сред архитектурните бисери на Виктория Ангелова с София е преустройството и разширение на Националния природонаучен музей на бул. "Цар Освободител" №1. Тя е автор на проекта на Втора девическа гимназия (днес Софийска математическа гимназия "Отец Паисий") на ул. "Искър" №61, реализиран след смъртта ѝ, на Художествено-занаятчийска изложбена зала при Художествената академия, ул. "Оборище" №1 и пл. "Св. Александър Невски" в София, унищожена от англо-американските бомбардировки над София през 1944 г., също и жилищна кооперация на ул. "Московска" №37. Нейно дело е и преустройството и разширението на Девическата гимназия (днес Природо-математическа гимназия "Васил Друмев") във Велико Търново.
В началото на 1936 г. Бургаската община обявява конкурс за изработване на проект на казино в Морската градина. Състезават се 17 проекта. Избран е проектът "333" на архитект Вистория Ангелова-Винарова. Заради наклона на терена изпълнението му е истинско чудо за времето си. Мястото не е избрано случайно – пред него се разкрива целият залив, а самата сграда може да бъде видяна от корабите в морето и от Мостика. Изпълнението на целия проект струва на местната хазна 2 млн. лева.
Официалното откриване на знаковата бургаска сграда е на 7 август 1938 г. в присъствието на много бургазлии и гости от цялата страна, включително министри, депутати и други официални лица. Със специално разрешение на министъра на транспорта, желаещите да видят откриването на един от символите на Бургас, могат да пътуват по БДЖ до Бургас със 70% намаление от цената на билета. Промоцията започва още на 5 август. Зрелищното събитие по откриването продължава една седмица и е запечатано на няколко кино- и фотоленти.
За кратко време след откриването си Казиното се превръща в любимо място за забавления на бургазлии. Заедно с неговото построяване била оформена и цялата зона за разходка до Мостика на бургаския плаж.
След 1989 г. Казиното дълго време е затворено. Едва през 2009 година са осигурени средства за възстановяване. На 26 март 2011 година то отваря официално врати като Културен център "Морско казино".
