Въпреки че за повечето българи името на градчето Ньой сюр Сен не говори нищо, то е трайно свързано с историята на България. За тези, които са внимавали в часовете по история пък знаят, че тук е подписан Ньойският договор между Царство България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война. От българска страна е подписан, под огромния натиск на Съглашението, от министър-председателя Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен. След подписването, според някои медии, той счупва писалката заради тежките клаузи. Според други домакините му предложили да я вземе за спомен, но той отказал.
В Ньой, в кметството, под картина на която е изобразена гибелта на граф дьо Ньойи в битката с войската на цар Калоян при Одрин, е подписан съдбовният за България Ньойски мирен договор. Битката при Адрианопол (Одрин) на 14 април 1205 г. е сблъсък между българската армия, водена от цар Калоян, и кръстоносци от Латинската империя, начело с император Балдуин I. Тя е спечелена от българите след успешна засада. В битката цар Калоян разгромява рицарите и пленява императора им, който е затворен на върха на една кула в крепостта Царевец в столицата Велико Търново. Около 300 рицари са убити тогава, а император Балдуин по-късно умира в плен.
Ньой сюр Сен (на френски: Neuilly-sur-Seine, произнася се най-близо до Ньойѝ сюр Сен, е град в Северна Франция, департамент О дьо Сен, в регион Ил дьо Франс. Името Ил дьо Франс (на френски: Île-de-France) буквално означава "Островът на Франция". Ил дьо Франс включва град Париж и неговите предградия и сателитни селища и неофициално е наричан Парижки регион. С близо 12 074 000 жители той е четвъртата по население административна единица в Европейския съюз след Англия, Северен Рейн-Вестфалия и Бавария.
Ньой е западно предградие (град-спътник) на Париж, разположено на 6.8 км от центъра на града, на брега на река Сена. Населението му е около 60 500 души. Макар и директно продължение на града, Ньой е богато предградие, включващо главно жилищни зони, както и централните офиси на много корпорации. Заедно със съседните райони от 16-ти арондисман на Париж то е включвано в групата Отьой-Ньой-Паси, типичните "буржоазни" квартали на града.
Ньой се споменава за пръв път през 1222 под името Portus de Lulliaco. По това време то представлява малко селище на брега на Сена, подчинено на абатството Сен Дени. То е създадено върху земи, отвоювани от някогашната гора Руврей, от която днес е останал само Булонският лес (на френски: Bois de Boulogne) – парк в западната част на Париж. Заема площ от 8.459 кв. км, което го прави 2,5 пъти по-голям от Сентрал парк в Ню Йорк и 3.3 пъти по-голям от Хайд Парк в Лондона.
През втората половина на XIX век и началото на XX век части от територията на Ньой са присъединени към Льовалоа Пере и Париж (квартал Терн и част от Булонския лес).
В Ньой са родени актьорите Жан-Пол Белмондо (1933 г.) и Карол Буке (1957 г.), писателят Роже Мартен дю Гар (1881-1958 г.), носител на Нобелова награза за литература, поетът Жак Превер (1900-1977 г.), политиците Доминик Строс-Кан (1949 г.) и Марин Льо Пен (1968 г.).
Преди Никола̀ Саркозѝ да бъде избран за шести президент на Петата френска република е бил кмет на Ньой сюр Сен.
