Държавният глава е върховен представител на държавата. Той персонифицира приемствеността и легитимността на държавата. Законодателният орган на страната може да отнеме правомощията на държавния глава чрез импийчмънт. Реалните функции и правомощия на държавния глава се различават чувствително в различните държави и исторически периоди в зависимост от формата на държавно управление. В САЩ, като президентска република, държавният глава е и глава на изпълнителната власт. В Германия, като парламентарна република, държавният глава има само представителни функции, а в Русия, като полупрезидентска република, държавният глава може да разпуска законодателния орган (Федералното събрание на Русия).
В това си високо качество държавният глава обитава съответно и една представителна сграда, с която често се олицетворява и държавата, например, Кремъл (Русия), Белият дом (САЩ), "Даунинг стрийт" 10 и Бъкингамският дворец (Обединеното кралствo), Елисейският дворец (Франция) и други. Тези сгради сами по себе си представляват шедьоври на архитектурата.
Това е причината да представим една такава поредица "Адресите на властта".
Президентът на Република Словения (на словенски: Predsednik Republike Slovenije) е държавният глава на страната. Той е и главнокомандващ въоръжените сили, но постът има предимно церемониални функции. Президентът се избира пряко с петгодишен мандат за най-много два последователни мандата. От 2012 година постът се заема от Борут Пахор от партията Социални демократи.
По време на своя мандат президентът обитава Президентския дворец в Любляна (на словенски: Ljubljana), столицата на Словения. Градът е разположен в централната част на страната, близо до вливането на река Любляница в Сава. Населението на града е около 273 600 души. Гербът ѝ е дракон, изобразен на нейния флаг.
Президентският дворец (на словенски Predsedniška palača), също и Дворец на правителството (на словенски Vladna palača), е официалната резиденция на президента, министър-председателя и правителството на Словения.
Тъй като след мощното земетресение през 1895 г. разпръснатите по целия град Любляна (тогава се наричаЛайбах и е столица провинция Крайна, под властта на австро-унгарската империя) офисите на държавните учреждения значително пострадали, се решило да се построи ново здание, което да събере цялата провинциална администрация.
Проектът бил разработен от инженер Рудолф Бауер (Rudolf Bauer) по скици на унгарския архитект Емил фон Фьорстер. Первият камък е положен пролетта на 1897 г., а строителството завършва през следващата година, когато е предадено за ползване от местната администрация.
До 1918 г. тук била разположена местната австро-унгарска власт, а след създаването на Кралство Югославия – новата администрация на Дравската бановина (съответства на област или провинция). Името идва от титлата на управителя, наречен бан. Кралство Югосла́вия е официалното название на държавата в северозападната част на Балканския полуостров от 1929 до 1941 г. (формално до 1945 г.) на территорията на современните държави Словения, Хърватия, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Македония. До 1929 г. те са обединени в Кралство Сърбия, Хърватия и Словения.
След Втората световна война в зданието е разплажено кметството на Любляна, после Конституционния съд на Словения Словении, а от 1975 г. – изпълнителният съвет на Социалистическа Республика Словения.
След 1993 г. (след распадането на СФРЮ) тук се настаняват офисите на президента, на министър-председателя и правителството на независима Словения. През същата тази година здание е обявено и за памятник на културата.
Триетажната сграда с два атриума (вътрешен двор) е построено в неоренесансов стил в периода 1897-1898 година. Ъглите й са подчертани от декоративни кули. Към главната фасада откъм улица „Прешернов“ има три входа. От страната на централния вход са поставени статуи, изработени от виенския скулптор Йозеф Бейер, които символизират Властта и Закона.
Първоначалто към зданието имало и дворцов параклис, но днес той е преустроен в използваната за официални приеми „Кристална зала“ (на словенски Kristalna dvorana). В междувоенния период интериорът на двореца бил украсен с картини на словенския художник Антон Гоймир Кос, посветени на историята на страната.
Борут Пахор (на словенски: Borut Pahor) е словенски политик от партията Социални демократи (1990 – 2012). Той е председател на парламента в периода 2000 – 2004 г. и министър-председател между 2008 – 2012 г., а от 22 декември 2012 г. е президент на Словения.
Социални демократи (на словенски: Socialni demokrati) е лявоцентристка социалдемократическа политическа партия в Словения.
Тя е основана през 1937 година като Комунистическа партия на Словения, подразделение на Югославската комунистическа партия, и от 1945 до 1989 година оглавява тоталитарния комунистически режим. През 1990 година се преименува на Партия на демократичните промени, а през 1993 година приема сегашното си име. През 1992 – 1996 и 2000 – 2004 година партията участва в коалиционните правителства на Янез Дърновшек. През 2008 година Социални демократи печели най-голям брой места в парламента и нейният лидер Борут Пахор оглавява коалиция с три по-малки партии.
На предсрочните избори през 2011 година партията претърпява тежко поражение, като остава на трето място с 10% от гласовете и 10 места в Държавното събрание. През 2012 година Пахор се кандидатира за президент и, заемайки центристки позиции, и изненадващо е избран на поста с 67% от гласовете, побеждавайки действащия президент Данило Тюрк.
През месец май тази година новоназначеният извънреден и пълномощен посланик на България в Словения Младен Червеняков връчи своите акредитивни писма на президента на Словения Борут Пахор на церемония в президентския дворец в Любляна.
Любля́на (словен. Ljubljana, серб. Љубљана, итал. Lubiana, до 1918 — Лайбах, нем. Laibach) — город, столица Словении. С 1918 года под словенским названием Лю́бляна — столица Словении.
Словенската столица Любляна се намира на 920 километра северозападно от София, които се изминават с кола за около 10 часа, без да се брои времето по границите – при пътуване с автомобил или автобус до Словения се минава през Сърбия и Хърватия.
