В сряда НАТО заяви готовност да реагира на всяка заплаха срещу свои членове, след като „Файненшъл таймс“ съобщи, че Иран е проучвал възможности за удари по американски военни обекти в Европа, включително в България. Алиансът подчерта, че възпирането и отбранителните му способности са достатъчно силни, за да защитят съюзниците при необходимост.
„Нашето възпиране и отбранителният ни капацитет са силни и ефективни“, заяви представител на НАТО, като посочи и конкретен пример от тази година. По думите му противовъздушната отбрана на Алианса е прехванала в четири случая балистични ракети, изстреляни от Иран към Турция.
Повод за реакцията стана публикация на „Файненшъл таймс“, според която иранските сили са оценявали възможности за атаки срещу американски активи в Югоизточна Европа. Сред обсъжданите обекти е авиобаза „Безмер“, след като България е разрешила използването ѝ от американски самолети-цистерни за зареждане във въздуха.
Британското издание се позовава на двама източници, близки до иранския режим. Самата публикация обаче прави важно уточнение – става дума за предварително проучване и оценка на възможни сценарии, а не за решение на Техеран да извърши атака. Според информацията Иран е разглеждал и други американски или западни обекти в региона, включително британската база „Акротири“ в Кипър.
Това разграничение е съществено за оценката на риска. Проучването на военна цел не означава автоматично подготвян удар, но показва как Техеран разглежда европейската инфраструктура, свързана с американските операции, в случай че конфликтът между Иран и САЩ се разрасне извън Близкия изток.
„Безмер“ е в сърцето на спора
Българските власти настояват, че към момента няма данни за непосредствена заплаха срещу страната. Военният министър Димитър Стоянов съобщи, че е получил оценка от служба „Военно разузнаване“, според която не съществува пряка заплаха нито за обектите, на които са разположени американски самолети, нито за други цели на българска територия.
По думите му България следи ситуацията чрез собствените си служби и чрез информация, получавана от партньорски разузнавателни структури. Стоянов определи публикацията като повод за излишно напрежение и заяви, че би посъветвал „Файненшъл таймс“ да не прави подобни внушения.
Вътрешният министър Иван Демерджиев също увери, че около авиобаза „Безмер“ са въведени допълнителни мерки за сигурност. Той посочи, че нивото на охрана е повишено дори над равнището, което непосредствено следва от наличната към момента информация за заплаха.
В базата са разположени два американски самолета-цистерни, като разрешението предвижда възможност в България да бъдат базирани до осем такива машини и до 250 души американски персонал. Преди преместването им в „Безмер“ самолетите бяха разположени на летище „Васил Левски“ в София.
Присъствието на американските самолети превърна България в част от по-широкия спор около ролята на европейската инфраструктура във войната между Вашингтон и Техеран. Самолетите-цистерни изпълняват логистична функция и позволяват на бойни самолети да увеличат продължителността и обсега на своите мисии. Българското правителство подчерта, че от територията на страната не се извършват бойни действия срещу Иран.
Техеран обаче вече отправи официални предупреждения към София. Иранското външно министерство заяви, че всяка дейност, улесняваща американски удари срещу Иран, би означавала съучастие в действия, които Техеран определя като агресия. Българските власти настояват, че използването на „Безмер“ е в рамките на поетите съюзнически ангажименти и не превръща страната в пряк участник във военните действия.
Ситуацията има и по-широко военно измерение. България се намира в обсега на ирански балистични ракети с голям и среден обсег, макар че способностите на Иран за нанасяне на далечни и прецизни удари са ограничени от загубите на ракетни системи и от необходимостта ракетите да преминат през въздушното пространство на други държави, преди да достигнат българска територия.
Иранските сценарии, описани от „Файненшъл таймс“, не се изчерпват с ракетна атака. Сред разглежданите възможности е посочено въздействие върху критична инфраструктура, включително върху подводни оптични кабели в района на Ормузкия проток. Това показва, че потенциалната ескалация може да включва кибероперации, саботаж, дронове и действия чрез партньорски или прокси структури, а не само класически ракетни удари.
Експертът по национална сигурност Йордан Божилов определи публикацията като възможно контролирано освобождаване на информация и част от информационната война. Според него България трябва да анализира внимателно сигналите от Техеран и да координира мерките си със САЩ и с останалите регионални партньори.
Вашингтон и Техеран задълбочават конфликта
Напрежението около „Безмер“ не може да бъде разглеждано отделено от по-голямата ескалация между САЩ и Иран. Президентът Доналд Тръмп заяви, че между Вашингтон и Техеран към момента няма преговори и че такива не са планирани. По-рано американската администрация обсъждаше възможности за ново споразумение, но позицията на Белия дом се промени заради отказа на Иран да направи допълнителни отстъпки.
Вашингтон едновременно засилва икономическия натиск. Американският финансов министър Скот Бесент обяви подготовка на мащабни мерки срещу Техеран, включително ограничения върху търговията и натиск върху купувачите на ирански петрол. Сред обсъжданите варианти са санкции срещу китайски рафинерии и банки, които участват в търговията с ирански петрол. Подобна стъпка обаче би могла да създаде ново напрежение между Вашингтон и Пекин и да се отрази върху световния енергиен пазар.
От 2018 г. САЩ са наложили около 2200 санкции на ирански субекти, според данни, цитирани от „Блумбърг“. Дългогодишният санкционен натиск обаче не доведе до отказ на Техеран от ядрената му програма или от способността му да оказва влияние върху корабоплаването през Ормузкия проток.
Междувременно политическият спор в България се изостри
ГЕРБ настоя правителството да представи пред Народното събрание актуална оценка на риска и да обясни кога службите са получили информация за възможни ирански сценарии. Партията поиска оценката да включва не само ракетни и дронови атаки, но и терористични действия, саботаж, кибератаки и операции чрез прокси структури. ГЕРБ настоя също Министерството на външните работи да извика иранския посланик за официално обяснение.
От „Продължаваме промяната“ обвиниха правителството, че с решенията за американските самолети е въвлякло България във войната, докато от „Възраждане“ заявиха, че присъствието на американска военна инфраструктура увеличава риска за страната.
На противоположната позиция е правителството – с аргумента, че България изпълнява съществуващи ангажименти към САЩ и НАТО, без да участва пряко във военни действия. Това разграничение се оказа в центъра на спора – дали логистичната подкрепа за американските сили превръща България в потенциална военна цел и доколко съюзническите гаранции могат да компенсират този риск.
В края на юли държавният секретар на САЩ Марко Рубио вече посочи България сред страните от НАТО, които са били полезни на Вашингтон по време на конфликта с Иран. Той критикува онези съюзници, отказали достъп до военните си бази, като Испания, и защити правото на САЩ да използват инфраструктурата на държавите от Алианса при кризи.
Така „Безмер“ се оказва в пресечната точка на три различни интереса – американската необходимост от логистична инфраструктура, българското задължение да изпълнява съюзническите си ангажименти и стремежа на Техеран да ограничи възможностите на Вашингтон да използва европейски бази.
Към момента няма официално потвърждение, че Иран е взел решение за удар по България. Има информация за проучвани сценарии, има официални предупреждения от Техеран и има повишени мерки за сигурност около „Безмер“. Именно разликата между тези три факта е решаваща за реалната оценка на риска. Българските институции не съобщават за непосредствена заплаха, но самото включване на българска военна инфраструктура в обсъжданите от Иран сценарии показва, че страната вече е част от стратегическата сметка около конфликта.
За правителството задачата е едновременно военна и дипломатическа. То трябва да гарантира сигурността на обектите, да поддържа координация с НАТО и САЩ и да запази каналите за комуникация с Техеран. А дали напрежението около „Безмер“ ще остане инструмент на информационната война или ще се превърне в реален риск, зависи преди всичко от следващата фаза на конфликта между Вашингтон и Техеран.
