В зала "Архиви" може да се види изложбата "Радой Ралин в огледалото на времето", съобщиха от Държавна агенция "Архиви". С нея се отбелязват 15 години от смъртта на видния български хуморист и сатирик, 51 години от унищожаването на тиража на сборника с епиграми "Люти чушки" и по естествен начин ни доближава към отбелязването на 30 години от началото на политическите промени у нас.
По този начин заедно със сайта "1989 г. Преди и след промените" Държавна агенция "Архиви" следва политиката си да бъде "огледалото на времето".
На откриването, за личността, творчеството и архивните документи на Радой Ралин в Централния държавен архив говориха доц. д-р Михаил Груев – председател на държавната агенция, Кин Стоянов – син на сатирика, и Гроздан Караджов – негов близък приятел и съмишленик.
Иванка Гезенко от Централния държавен архив (дирекция в Държавна агенция "Архиви") представи експозицията, която съдържа 100 оригинални шаржа, портрети и екслибриси на Радой Ралин, правени от известни художници и карикатуристи, които са част от архивния фонд на Радой Ралин в Централния държавен архив. Показани са и негови епиграми от сборника "Безопасни игли", обгорял екземпляр от унищожения през 1968 г. тираж на "Люти чушки" и личната му пишеща машина.
Изложбата може да бъде разгледана до 29 ноември.
Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов) е писател, поет и сатирик, известен с творчество, изтъкващо ценностите на свободата. Ползвал е псевдонимите: Раликор, Младен Волен, Рали Г. Далилин, Рали К., Димитър Ралин, Ралко, Радойа.
Сатиричните творби на Ралин са изключително популярни. Те бранят народното чувство за справедливост, предусещат взривоопасните зони в социалното пространство. Неговите епиграми активизират и обновяват чисто фолклорни формотворчески традиции. Характерна за епиграмното му изкуство е книгата "Люти чушки", изгорена през 1968 г. в пещите на Полиграфическия комбинат в София, с няколко издания в чужбина на български език. Сатиричното творчество на Радой Ралин преосмисля и актуализира традициите на притчата, пословицата, поговорката, баснята, народната приказка. От фейлетонно-злободневното, анекдотичното (в ранния си хумор) сатирикът стига до философски вглъбената сатира, до сатиричния роман-есе ("Кадровикът Теофраст").
Радой Ралин възражда нетрадиционните за българската сатира кратки жанрови форми – апострофа, афоризма, сатиричната парабола. Той разширява жанровата територия на съвременната сатира, вътрешновидовото богатство с уникалните си думи-хибриди. Ралин работи активно във всички жанрове на сатиричното изкуство.
Творчеството му е преведено на 27 езика (включително и на китайски).
На негово име е наречен площадът пред бившето кино "Изток" срещу хотел "Плиска" в София. На 24 май 2012 г. там е поставена и бронзова фигура на Радой Ралин, дело на приятеля му, скулптора Георги Чапкънов. Статуята в цял ръст и естествени размери е с разперени ръце и открити длани, с което изразява "щедрост на откровенията". На сутринта, след откриването на паметника, при букетите се появява лист с надпис: "Радой Ралин – будната съвест на народа, при комунистическото Мракобесие". Често минаващите покрай скулптурата младежи си правят "Здрасти", като допират ръце, защото тя е с човешки ръст, стъпила без всякакви постаменти направо на плочника.
На остров Ливингстън в Антарктида има връх Радой Ралин.
