От 10 ноември, денят, в който преди 30 години България обяви, че иска свобода и демокрация, на 35 места из Пловдив по стени и места за афиши могат да се прочетат 16 стихотворения на 16 съвременни български поети, всяко от които – манускрипт. Те са съчетани с черно-бели графики и са отпечатани върху четири ленти от кафява амбалажна хартия с обща дължина от 5 километра. Манускриптите са зпръснати из цял Пловдив – шест пункта в район „Централен“, на по пет места в районите „Източен“, „Южен“ и „Тракия“, на по четири – в районите „Западен“ и „Северен“. Освен това са облепени и пет общински къщи на улиците „Весела“ № 23, „Захари Стоянов“ № 82, „Иван Вазов“ № 39, „Мортагон“ № 1а и „Стойчо Мошанов“ № 15. Някои от техните обитатели обаче явно са сред най-запалените любители на поезията, защото още на следващия ден са си отлепили стихове за спомен. Или пък…
Длъжни сме да отбележим имената на всички автори, участвали в хепънинга, защото подобно чудо у нас се случва за първи път: Ани Илков, Белослава Димитрова, Борис Роканов, Владимир Левчев, Диана Маркова, Ивайло Добрев, Иван Цанев, Иво Рафаилов, Лора Динкова, Мария Калинова, Надежда Московска, Рене Карабаш, Румен Денев, Силвия Чолева, Стефан Икога и Ясен Василев. Те са творци от различни поколения, но ги обединява общият лиричен заряд и поетиката, казва идеологът на проекта „Манускрипта 39“ – Борис Роканов.
Първоначалната идея, с която Борис Роканов и галеристите от "Ромфея – Ватев, Шишманов и сие” още през 2015 г. кандидатстват за финансиране пред общинската фондация „Пловдив 2019”, е мащабна: поетичен джаз концерт; многократни поетични четения и внезапни театрални спектакли по спирките, гарите и летището на Пловдив; амбалажна хартия с ръкописно изписани стихове върху нея, с която да се заредят всички хранителни магазини под тепетата; застилане на Главната улица с поезия и рисунки. Общата стойност на проекта е 250 000 лева.
В крайна сметка, от богатата поетична програма остава само последната част – идеята със застилането на най-личната пловдивска улица. Подобаващо е орязан и бюджета – точно пет пъти (50 000 лева). За сметка на това обаче още през 2016 г. Борис Роканов получава от община Пловдив всички необходими разрешителни за "мероприятието". Знае се и друго: общинското предприятие "Чистота" ще възстанови богобоязливия вид на улицата след приключване на събитието, т.е. ще измие и измете дори най-микроскопичните следи от "тротоарно-паважната" поезия.
Като идеолог и двигател на проекта, посветен на кирилицата, манускрипта и съчетаването на поезията с живописта, отначало Борис Роканов имал намерение да "тапицира" Пловдив само със свои стихове. След като идеята му била посрещната с интерес от други поети, той тутакси включил в начинанието още петнадесет стихотворения – всяко на различен автор. Като само на двама – Стефан Икога и Диана Маркова, той си позволил да даде насоки в какъв дух да са стиховете им. На всички останали "разрешил" сами да изберат стихотворението, с което да участват. Самият той избира стихотворението „Моето отказване“, видяло бял свят преди 30 години в дебютната му стихосбирка „Предчувствия“.
Предчувствия, каквито днес – 30 години по-късно – Борис Роканов едва ли вече има. Инак със сигурност проектът му нямаше да бъде забранен и след разправии, продължили повече от три седмици – "реабилитиран" в силно осакатен вид: вместо да "стъпват" смело по поезия, пловдивчани ще я съзерцават по стени и тараби като предизборни плакати.
Стартът на проекта е обявен за 16 октомври 2019 година. Дата, която макар и случайно, си е подобаваща – 16 на брой са и участващите поети. На 15 октомври привечер, Роканов се отправя към Джумаята, откъдето – с помощта на 58 роми и два тона лепило – трябва да тръгне голямото лепене: "поезията" е с обща дължина 4900 м., а всяка ролка е широка 1.20 метра. Малко по-късно обаче се оказва, че разстилане и лепене няма да има. А Борис Роканов за една бройка не е окован в белезници и прибран в най-близкото поделение на МВР. Явно – никакво предчувствие не е сработило.
И като настана една разправия, та… цели три недели. Може – не може! Ще се чете – няма да се чете! Както е казал народът – никога не е късно човек да стане за резил. Пък бил той и управник…
Истината се оказва семпла: новият заместник-кмет по обществения ред в Пловдив – Йордан Ставрев, забранява хепънинга. Позовавайки се, естествено, на Наредбата за осигуряване на обществения ред и разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1: "Забранява се писането, драскането и лепенето на обяви, афиши, плакати и други извън регламентираните от Община Пловдив за това места, както и по витрини, фасади и огради на търговски обекти, жилищни и административни сгради, без разрешение на собственика, управителя или изпълнителния директор на съответната фирма или учреждение…"
Писмена заповед, "въоръжена" със съответните мотиви, Борис Роканов не получава. В същото време 90% от общинската субсидия – около 40 000 лв. – са изразходвани за хартия, лепила, предпечатна подготовка и печат. Уникалният графичен дизайн, дело на художника Борис Богданов – преподавател в пловдивската Художествена гимназия, също е напът да бъде обречен на забвение.
Макиавели го е казал: „Една промяна неизбежно влече след себе си и друга!”
В нашият случай нещата с промените изглежда така. Първо – дотогавашният заместник-кмет по обществения ред е сменен и на негово място е назначен Йордан Ставрев. Второ – от 27 септември Главната улица в Пловдив бе превърната в зона, свободна единствено за шатрите и сергиите на кандидат-кметовете. Така че няма как някакви си "драскачи" и "мазачи" да лепят там амбалажна хартия, някакви си "ентелегенти" да се петляркат из краката на местния политически елит. И трето – Борис Роканов е един от най-гръмогласните критици на фондация „Пловдив 2019“, така че рано или късно щеше да си намери майстора.
Да, най-вероятно заместник-кметът забранител е прав за себе си: когато проектът на Роканов е минавал през процедурите за одобрение, на никого изобщо не му е хрумнало мисълта за съществуването на Наредбата за осигуряване на обществения ред. Нито е отчел последващите проблеми с лепенето на километри хартия, събирането на тонове боклуци и т. н.
Е, по силата на тази логика зам.-кметът Ставрев пък изобщо не се е поинтересувал, че лепилото е за тапети, разтваря се във вода и е екологично безопасно, а общото тегло на "лентовата поезия" е около 6 тона (5000 м. дължина по 1.2 м. ширина по 90-100 гр. на квадратен метър). Тоест – събира се в един единствен самосвал и подлежи на 100-процентово рециклиране…
Така или иначе „Манускрипта 39” се случи!
Не където бе предвидено и както бе предвидено. Предвид обаче древната максима "По-добре малко пари веднага, отколкото много – никога!", Борис Роканов и съучастниците му по перо и четка, все пак трябва да са доволни. Защото "Манускрипта 39" е пръснат на 35 места из Пловдив, вместо да бъде забутан в някой подлез. А на нас не ни остава нищо друго, освен да хванем по една броеница и да подкараме зърната по посока на часовниковата стрелка: чете се – не се чете; чете се – не се чете; чете се… чете се… чете се!
