Г-н Стойчев, каква равносметка като цяло можем да направим след местните избори, чието ехо все още не е заглъхнало?
– Първата равносметка е, че резултатите дават възможност на ГЕРБ да продължи мандата си и ако не се случи нещо необичайно, да го завърши. ГЕРБ успя да излезе на първо място и на европейските, и на местните избори. Същевременно прави нормални, закономерни отстъпления в резултата си, тъй като знаем, че до голяма степен 2015 година беше доста ненормална и някак си цялата карта стана оцветена в един цвят, цялата местна власт отиде в едни ръце. Всъщност това, че ГЕРБ отстъпва на някои места, по-точно в девет области, не е чак толкова лошо, защото ще избалансира онова преяждане с власт при тази партия и ще даде малко по-пъстра картина, което може да се окаже даже здравословно за самата нея.
БСП постига добър резултат. Във всички случаи решително подобрява присъствието си в местната власт спрямо предишния мандат. Същевременно обаче БСП не успява да направи онзи голям пробив, а голям пробив означава един от трите големи града, независимо че беше много, много близко в София.
Като цяло изборите протекоха безпрецедентно нечестно. Под нечестно се има предвид не просто и само купуването на гласове, което наистина надмина всякакви въображения и всъщност сведе изборния процес до търговия. Ако преди се пазаруваха гласове, така да го кажем, на бакалски принцип, сега вече има супермаркети за продажба на гласове. Но не става дума само за тази продажба. Става дума за най-различни техники – квадратчета зачертани с молив и ако не се повтори същото квадратче, после анулират бюлетината. Празни, подпечатани бюлетини бяха показани достатъчно. Имаше случаи на секционна измама, случаи на заплащане за неучастие в изборите, със сваляне на избирателна активност в определени места. В момента можем убедително да кажем, че опорочаването на изборния процес е достигнало до такива размери, че изисква незабавни мерки. Иначе ние ще отрежем самия корен на демокрацията – изборния процес. Без да се чакат следващи избори би следвало да се започне разговор, промени в законодателството веднага. Това е накратко картината.
Все пак няма ли един голям губещ? Имам предвид особено ВМРО, които се представиха много добре на евроизборите, а на тези – зле.
– Да, по-слабо представяне. Трябва да имаме предвид, че на местни избори шансовете най-вече са в първите две, бих казал, три партии, прибавяйки ДПС, тъй като движението е известно с много силни регионални представяния. Малките партии при характера на местните избори имат много малък шанс, защото се търсят мнозинства. Така че ВМРО се представи добре в някои точки на страната и безспорно Сандански е такова място. Но не можем да очакваме на местни избори малки партии да пробиват. Това е невъзможно.
Защо купуването на гласове се превърна в такъв ключов фактор? Особено в ромските махали…
– Ако вземем пропорционално, ромите са малка част от купените гласове на тези избори. Да, тези случаи са най-драстични, защото гласовете се купуват компактно и всичко това се вижда на таблото с резултата. Като се види в една секция, че от 500 души 490 са в една посока, то е ясно какво се е случило. При българските гласове това не е толкова видимо. Но всъщност огромната част от пазаруването и продажбата става с български гласове. Защо ли? Ами, защото няма контролни механизми. Тези, които трябва да отговарят за изборния процес – в България по закон това е изпълнителната власт – изобщо не си мръднаха пръста. Те оставиха всичко да се развива тази година направо по улиците и площадите. Какъв е бил умисълът, ми е трудно да спекулирам. Но е близко до ума, че като се оставят всички да купуват – защото буквално всички купуваха гласове – тези, които имат най-много пари, ще са в привилегировано положение- И най-вероятно това се получи. Ясно е, че във финансово отношение управляващите са една обиколка напред. Така си обяснявам нещата. Във всички случаи не става дума за някакъв идеализъм, за желание да има някакви кристални избори. Кристални избори почти никъде няма. Но все пак съществува една мярка, една граница, която като се прескочи, избори вече не са избори а супермаркет за покупка на гласове.
Как да си обясним явлението Борис Бонев?
– Винаги казвам, че трябва да се пазим да обясняваме социалните процеси еднофакторно. В обществото нещата са многофакторни. Вярно е също така, че другият представител на т. нар. десница (Борислав Игнатов – б. р.) изглежда нямаше харизмата на Бонев. Имахме разцепление в този вот. Същевременно Бонев стоеше много по-надпартийно. Явно все повече се засилва търсенето на надпартийност. Доказателство за това е и Мая Манолова, и редица т. нар. независими, подкрепени от различни партии. Когато има ръст на търсене на независим кандидат, това значи, че има дефицит на политически проекти или че публиката е уморена от старите, утвърдените партии. И най-вероятно такъв е случаят.
Как така в Банско и Благоевград успяха да се обединят и да си сменят кмета, а в София противниците на ГЕРБ не успяха?
– В София ГЕРБ успя да удържи кметското място само и единствено благодарение на фигурата на Йорданка Фандъкова. Тя е една много мека фигура, много приемлива. Известна е с това, че не изпада в крайности, отнася се с мекота, с внимание, което придава една лична симпатичност. Смея да твърдя, че който и друг кандидат да беше издигнала ГЕРБ в столицата, със сигурност щеше да загуби. В този смисъл – добър избор за ГЕРБ.
Знаете, че Бойко Борисов много се ядоса на десницата, която била гласувала за Манолова, а не за Фандъкова. Имаше ли наистина някакво "джентълменско споразумение" между БСП и десните за втория тур на изборите и гласуването за районни кметове?
– Нямаше никакви тактически преговори, никакви заговори. Това, което се случи, е спонтанно, долу сред хората, а не сред ръководствата. Ръководствата не мръднаха, но хората са готови и видяхме над 100 000 гласа, които не са на БСП, за Мая Манолова. Видяхме също осем избрани районни кметове на "Демократична България". "Демократична България" няма тежестта да избере тези осем районни кметове. Тежестта й в София е около 15 процента. Така че няма никакво съмнение, че масово за районни кметове са гласували леви избиратели там, където е нямало ляв кандидат, а то на повечето места нямаше. Тоест, долу, сред избирателите е прокъсана тази червено-синя преграда и аз мисля, че това е най-важното, което се случи на тези избори. Нямам съмнение, че това се случи на още редица места в страната и че тази ще е тенденцията в следващите години.
А как да си обясним големия брой недействителни бюлетини?
– С много фактори. И неграмотност, и мърлявщина, и фалшифициране, и избирателно обявявани за невалидни бюлетини… Аз не мога да разбера защо не се прави отчет пред обществото, като има 600 000 и повече невалидни бюлетини. Да се сегментират и да се каже: толкова са, защото са оцапани, толкова процента, защото са сбъркани, толкова процента, защото са мърляви… И тогава ще грейне цялата картина. Но аз не виждам такава статистика.
Менда Стоянова беше учудена защо толкова много хора отишли да гласуват с омраза срещу ГЕРБ.
– Ами, за нейна сметка си е учудването. Да вземе да се разходи сред хората и ще разбере за какво става дума.
Но въпреки това ГЕРБ се задържа на първото място.
– Въпросът е в методите. Ако купиш съдията и счупиш краката на най-добрите играчи на противниковия отбор – да, разбира се, че ще спечелиш мача и на таблото ще пише победа за тебе. Затова казвам – изборите имат два аспекта. Едното е техническия аспект, резултата – той е такъв, какъвто е. А другото е как е постигнат този резултат.
