Корпоративната социална отговорност не е мит, смята главният изпълнителен директор на “Уникредит Булбанк” АД Теодора Петкова. Тя коментира социалният ефект при банкирането в тримесечния бюлетин на Асоциацията на банките в България.
"С гордост твърдя, че банките са социално ангажирани институции. Инвестициите в устойчиво развитие са основен елемент от дейността на банките в страната. Ние вярваме и знаем, че е наша роля и отговорност да подкрепяме дългосрочната бизнес устойчивост, което е тясно свързано с цялостното благосъстояние и развитие на обществото. Банките са постоянен партньор в реализацията на проекти в социалната сфера, на програми и дейности в подкрепа на младите хора и образованието, за даването на равни възможности, за опазването на климата и околната среда. Банковият бизнес е бизнес, в процеса на който се управляват взаимоотношения и доверие. Неразделна част от бизнеса ни е да сме прозрачни и предвидими партньори на добрите бизнес идеи и проекти с кауза. Сигурна съм, че корпоративната социална отговорност е неразделна част от корпоративния ДНК на банковия сектор в страната и съм убедена, че така е правилно", констатира Теодора Петкова. Главният изпълнителен директор на "Уникредит Булбанк" оспорва три мита, свързани с корпоративната социална отговорност.
Мит № 1 : Корпоративната социална отговорност е индулгенция, благодеяние
Когато се говори за корпоративна социална отговорност, често чуваме, че така компаниите “дават обратно” нещо на обществото или на местните общности, в които работят и живеят.
"Не харесвам този израз, защото той включва в себе си погрешното внушение, че го правиш, защото преди това нещо си взел. В нашата банка вярваме, че за да се справяш добре, за да постигаш добри резултати, трябва да правиш добро и това е част от бизнеса, а не от отделна дарителска и доброволческа кампания", каза тя. Теодора Петкова напомни, че финансовата криза отпреди повече от десет години доведе до намаляване на доверието към банките и се отрази на репутацията им. За възстановяването й допринесоха многобройни и скъпоструващи за банките нови регулации и правила. Но от друга страна, промените и връщането на доверието са резултат от това, че финансовата общност активно отговаря на новите изисквания на клиентите, на служителите и обществото чрез ангажимента си да прави отговорно банкиране, допълни тя. Теодора Петкова посочва , че затова няма такава програма за корпоративна социална отговорност, която би могла да даде индулгенция, да оправдае лоши управленски практики или неетично пазарно поведение. Според проучване на Harvard Business Review, компаниите с успешни политики за корпоративна социална отговорност (КСО) имат по-добра пазарна оценка от тези, които не развиват такива устойчиви практики. Анализ на Forbes Insights пък показва, че в 93% от изследваните фирми резултатът от КСО, освен положителна репутация, е и повишаване на лоялността на служителите и директно увеличаване на продуктивността им. Всичко това показва, че макар формално да се отчитат като разходи, вложените в КСО средства са форма на инвестиция в привличането и задържането на таланти, в повишаване на клиентската лоялност, за създаване на по-голяма стойност за акционерите и дори за по-добри финансови резултати.
Мит 2: КСО и банкирането със социален ефект може да е проект с начало и край
Еднократното дарение в помощ на добра кауза, макар и благородно, не може да постигне дългосрочен и устойчив ефект, смята Теодора Петкова. Затова според нея програмите за КСО трябва да бъдат многогодишни и да не зависят от мандата на един или двама висши мениджъри. За постигането на ефект, като например повишаването на финансовата култура, се изискват многогодишни усилия на различни заинтересовани страни – банки, правителство, служители, учители, ученици, родители, неправителствени организации и други. Резултатът, както показват анализите на Световната банка, е, че обществата с по-висока финансова грамотност в крайна сметка имат по-добро благосъстояние. Това е само един от примерите, в които цялата банкова система може дългосрочно да работи съвместно и да изгражда безсрочна устойчива система от партньори.
"С удоволствие констатирам, че програми и инициативи, насочени към подобряване на финансовата грамотност на обществото, са инициирани от няколко банки в страната. Когато става въпрос за инвестиции в знание и за надграждане на компетенции на обществото, със сигурност важи правилото "колкото повече, толкова повече", казва Теодора Петкова.
Мит 3: КСО е записано задължение в длъжностната характеристика на ПР–ите
Като всяка инвестиция, програмата за корпоративна социална отговорност трябва да има S.M.A.R.T. цели и резултати – конкретни, измерими, изпълними, реалистични и постигнати в определен период от време, обяснява главният изпълнителен директор на "Уникредит Булбанк". Според нея инициативите в сферата на корпоративната социална отговорност и устойчивото развитие са източник на позитивна информация, която служителите в комуникационния отдел често използват, за да разказват положителни истории за своята компания. Но истински отговорните за създаването, въвеждането и изпълнението на устойчиви практики на банкиране с положителен социален ефект са хората от висшият мениджмънт на компанията, допълни тя.
"Тази отговорност не бива да бъде делегирана. Тя само може и трябва да бъде споделена с целия мениджърски екип, тъй като социално-отговорното банкиране в крайна сметка е начинът на работа всеки ден, във всеки отдел, във всеки филиал и по всеки канал, по който са достъпни продуктите и услугите ни", смята Теодора Петкова. Същевременно социалната отговорност може и трябва да бъде част от корпоративната култура, която всеки от нас създава и култивира в бизнеса, който ръководи, добави тя.
"Всеки един служител търси смисъл в това, което прави, желае да добавя стойност, асоциира се с ценностите и успехите на компанията, за която работи. Многобройните благородни КСО проекти в банковия сектор са важен обединител, по който можем да продължим да си сътрудничим, а и е здравословно да се конкурираме в сектора, за да се подобрява всеки от нас в полза на обществото ни", каза още Теодора Петкова.
