Русенец осъди Българската народна банка заради забавеното изплащане на депозита му в КТБ. Според решението на Русенския административен съд БНБ ще плати 5733,82 лв. обезщетение (плюс разноски) заради забавянето.
Съдът обаче отхвърли друг иск от същия вложител, с който той поиска 33 000 лева обезщетение за понесените от него имуществени вреди заради неизплатената част от влога му – извън гарантираните от закона 196 000 лева.
Че ще се стигне дотук се знаеше много отдавна – още след произнасянето на Съда на ЕС в Люксембург по така нареченото дело Кантарев. Това решение на СЕС размрази десетки спрени до произнасянето на евромагистратите дела на вложители в КТБ срещу БНБ и даде "зелена светлина" за много нови.
Едно от тях е делото от Русе. По него съдът прие, че БНБ е нарушила общностното законодателство, като е забавила повече от допустимото достъпа на вложителите до парите им и дължи обезщетение за тази забава. Определен е и периодът, за който се дължи обезщетение: от момента, в който реално ищецът е трябвало да има достъп до депозита си, до момента, в който нарушението е преустановено – а именно за периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 година, защото само за този период е налице и пряка причинно-следствена връзка между извършеното от БНБ нарушение и претърпените вреди.
Как се определя този период? Съдът напомня, че на 20 юни 2014 г. БНБ е поставила КТБ под надзор. До 27 юни е била длъжна, съгласно Директива 94/19/ЕО, да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите. От този момент започва да тече 20-дневния срок (става дума за 20 работни дни), след който вложителитее трябвало да получат парите си. Така излиза, че датата, от която ищецът по конкретното дело, има право на обезщетение, е 25.07.2014 година – това е и датата, от която реално е започнал да търпи вреди вследствие нарушението/забавата на БНБ. След 06.11.2014 г. – когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране пък БНБ вече не е в нарушение/забава .
Съдът определя и в какъв размер трябва да е лихвата за забава – основният лихвен процент плюс 10 пункта, колкото е законната лихва.
Любопитен детайл в произнесените по конкретния случай решения е и становището на съда по отношение на чл. 79 ал.9 от Закона за кредитните институции, според който отговорността на БНБ е "свита" до случаите, при които се докаже, че банката е навредила умишлено. Позоваването на тази разпоредба е неоснователно, казва съдът. И подчертава, че „в т. 125 и т. 126 от решението по дело С-571/16, СЕС е посочил, че в съответствие с принципа на ефективност националните процесуални норми не трябва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза, а условието по чл. 79, ал. 8 излиза извън обхвата на условието за достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза”…
Защо обаче съдът е отхвърлил другия иск срещу БНБ? Първо, защото искането по това дело всъщност е да се изплати обезщетение в размер на остатъка от влога – този остатък, който не е гарантиран от държавата. А съдът приема, че за това изплащане си има специален ред в производството по несъстоятелност на КТБ (част от сумата на вложителя вече е възстановена точно по този ред).
Освен това съдът не приема, че има причинна връзка между действията на БНБ като надзорник и невъзможността на вложителя да си получи парите. „Липсва връзка между настъпилата неплатежоспособност на КТБ и незаконосъобразно бездействие на ответника”, казва съдът. Не намира такава връзка и по отношение на твърденията, че БНБ не е упражнил правилно или ефективно възложеният му банков надзор. „Дори и да се приеме, че БНБ не е извършвала ефективен банков надзор, то не той или липсата на банков надзор са причина за неплатежоспособността на КТБ, която е довело до невъзможност за ищеца да се ползва от вложенията си в пълен размер”.
И двете решения обаче не са окончателни и подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.
