На днешния ден можем да си спомним за френския икономист и бизнесмен Жан-Батист Сей (Jean-Baptiste Say, 5 януари 1767 – 15 ноември 1832 г.). Той е имал класически либерални възгледи и е бил привърженик на конкуренцията, свободната търговия и премахването на ограниченията пред бизнеса и предприемачеството.
Жан-Батист Сей произхожда от семейство на лионски търговци, става капиталист-фабрикант, пръв професор по политическа икономия, привърженик е на стопанския либерализъм – laissez-faire.
Основният му труд е "Трактат по политикономия" – Traité d'économie politique (1803 г.). Икономистът е известен със Закона на Сей, който е на негово име, макар че Жан-Батист Сей е бил само негов поддръжник и популяризатор. Според този закон агрегатното предлагане създава собствено агрегатно търсене, т.е. производството и продажбата на блага в дадена икономика автоматично създава доход за производителите, който се връща обратно в икономиката и създава достатъчно търсене за закупуването на стоките. Така производството се определя от предлагането на стоки, а не от търсенето. Незаетостта на хора, земя или други ресурси би било възможно само доброволно или поради някакво ограничение на търговията.
Жан-Батист Сей е и един от първите, които твърдят, че парите имат неутрално въздействие върху икономиката. Те не са желани сами по себе си, а заради това, което може да се купи с тях. Увеличаването на парите в обръщение би увеличило цената на стоките, изразена в пари (предизвиквайки инфлация), но не би променило относителните им цени или произвежданото количество. Тази идея е доразвита в количествената теория на парите.
Идеите на Сей спомагат за възникването на неокласическата икономика по-късно през ХХ век.
Законът на Сей или законът за пазара е икономически принцип на класическата икономика, носещ името на френския бизнесмен и икономист Жан-Батист Сей, с който се формулира макроикономическото равновесие. Според него в условията на икономика с гъвкави цени съвкупното търсене автоматически поглъща целия обем на продукцията, произведена със съществуващата технология и ресурси. Буквалната му формулировка е, че "продуктите се заплащат с продукти" и че "пресищане на пазара може да се получи, само когато твърде много средства за производство се приложат върху един тип продукт, а не върху друг". Според Сей рационалният бизнесмен никога не би спестявал, той незабавно би изхарчвал всички приходи, "тъй като стойността на парите е също така нетрайна". Друга формулировка гласи, че предлагането създава свое собствено търсене, т.е. всеки производител предлага определена стока, за да спечели от нейната реализация и с тях да си купи друга необходима стока. Оттук изводът, че всяка продажба е покупка и обратно; поради това съвкупното търсене винаги е равно на съвкупното предлагане.
Законът на Сей като цяло е бил в сила през ХХ век, макар и видоизменен, за да включи идеята за цикъл на бум и спад, който се счита за естествен и неизбежен. По време на световната депресия през първата половина на ХХ век и особено на Голямата депресия в Америка, възниква нова икономическа школа, която оспорва заключенията на Сей – кейнсианството. Кейнсианската икономика твърди, че решенията на частния сектор може понякога да доведат до недостатъчно добри и ефикасни макроикономически резултати и за това защитава активните политически отговори от страна на държавния сектор, в т.ч. и монетарна политика от страна на централната банка, както и действия от страна на правителството по фискалната политика за стабилизиране на бизнес цикъла. Теориите формирани на базата на Кейнсианската икономика имат за основа книгата "Обща теория на заетостта, лихвата и парите", публикувана през 1936 година.
Дебатът между класическата икономика и кейнсианската икономика продължава и днес.
Както посочва френския историк Фернан Бродел (един от най-изтъкнатите историци на ХХ век), всъщност Сей е толкова автор на Закона на Сей, колкото Томас Грешман на Закона на Грешман, но името изглежда се е запечатало и популяризирало в икономическите теории, наложили се по време на Ивдустриалната революция.
Индустриалната революция (също промишлена революция) е периодът на преход от предимно аграрна икономика към индустриално производство, в резултат на което аграрното общество става индустриално. Тя обхваща втората половина на XVIII век и началото на XIX век (1750-1850 г.). Характерни черти на прехода са стремителният ръст на производителните сили на базата на крупна машинна индустрия и утвърждаването на капитализма като господстваща икономическа система в световен план.
Промишлената революция е свързана не само с началото на масовото използване на машини, но и с промяна на цялата структура на обществото. Тя е съпроводена от рязко повишаване на производителността на труда, бърза урбанизация, начало на икономически ръст, исторически бързо увеличение на жизнения статус на населението. Промишлената революция позволява само за три-пет поколения да се премине от аграрно общество към съвременната градска цивилизация.
Ефектът от Индустриалната революция се разпростира от Великобритания към Западна Европа и Северна Америка, като в крайна сметка засяга целия свят. Нейното въздействие върху обществото е толкова значимо, че тя често е сравнявана с Неолитната революция, при която човечеството създава земеделието и изоставя номадския начин на живот.
