В 11 часа на 14 ноември – денят, в който през 1943 г. е извършена първата масирана бомбардировка на София по време на Втората световна война от англо-американската авиация, в Националния военноисторически музей ще бъде открито пространството за изживяване "Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София", съобщиха организаторите.
Със сетивни стимули, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати, посетителят ще се "потопи" в периода преди и по време на бомбардировките, ще се разходи из спокойна и красива предвоенна София, ще види съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и ще съпреживее съдбата на стотиците, останали без дом. Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори като Стефан Мавродиев, Руси Чанев, Меглена Караламбова, Валентин Ганев и Асен Блатечки, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.
За първи път пред публика ще бъде представен двигателят от самолет "Месершмит 109 Г6", намерен в землището на село Марица през 2018 г., който припомня за българските пилоти, записали имената си в историята със своята жертвоготовност и направили възможното, за да спасят столицата.
Специално подготвени интерактивни приложения проследяват съдбата на обществени и административни сгради, частни домове, църкви и паметници – материален символ на тясното обвързване на столицата с европейските културни процеси в предвоенните години, част от които са безвъзвратно разрушени от бомбардировките и представят историческите факти за най-големите въздушни нападения на София.
"Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София" е проект, реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма "Култура" на Столична община.
Бомбардировките на България са поредица от нападения на британските и американскиге ВВС срещу София и други български населени места по време на Втората световна война, в периода от пролетта на 1941 г. до есента на 1944 година.
България е в положение на война с Великобритания и САЩ от 13 декември 1941 година. След като завладяват бази в Южна Италия, британско-американските въздушни армии започват бомбардировъчна война на Балканския полуостров. Жертвите са 4208 убити, починали от рани и безследно изчезнали и 4744 тежко ранени. Разрушени само в София са 12 657 граждански обществени и жилищни сгради увредените в една или друга степен са в пъти повече. Българската противовъздушна отбрана сваля над 100 самолета. Загубите на противника са 159 загинали членове на екипажи и пленени 329.
Въпреки обявената война България не води активни бойни действия и е в дипломатически отношения със СССР. Въпреки това, по настояване на Уинстън Чърчил (министър-председател на Обединеното кралство по това време) започват въздушни удари в различни краища на страната с мотива, че България е немски съюзник. След заключителния доклад на Обединения комитет на началник щабовете на САЩ и Англия на Квебекската конференция, състояла се на 23 август 1943 г. са отправени препоръки до главнокомандващия съюзническите войски в Европа – генерал Дуайт Айзенхауер, ударите по обекти на територията на България да бъдат увеличени.
Решението за въздушна кампания срещу България на Имперския комитет по отбраната е взето под председателството на премиера Уинстън Чърчил и формално е протоколирано на заседанието от 19 октомври 1943 година. Целта е да се постигне капитулацията на България. На 18 октомври същата година е бомбардиран град Скопие, тогава в пределите на Царство България.
На 13 ноември е първата вълна директни атаки срещу София с 91 самолета B25, Wellington и Blenheim.
