Докато местният вот и изборът на нов главен прокурор продължават да бунят държавата, една друга процедура по номиниране, гласуване и встъпване в длъжност просто не се състоя. Защото никой не се сети за нея.
Официално, редовният мандат на националния омбудсман изтича на 20 октомври 2020 година. На 2 септември обаче Мая Манолова публично обяви намерението си да се кандидатира за кмет на София. Още на следващия ден тя подаде заявление за напускане, а ние инкасирахме първата "омбудсманска" оставка в историята на България.
Този паметен миг явно хвана неподготвени народните ни представители, които по закон избират "адвоката на народа". На 4 септември председателят на парламента уведоми в пленарната зала депутатите за оставката на Манолова (по закон освобождаването на омбудсмана по негово желание става автоматично, а не с решение на Народното събрание), а на 5 септември заместник-омбудсмана Диана Ковачева (правосъден министър в периода 2011-2013 г.) положи клетва като наследник на Мая Манолова. И… толкоз!
До ден днешен – вече два месеца и половина – управляващите не искат да си спомнят, че има действаща нормативна уредба и в нея изрично е записано кой какво е длъжен да направи в подобни случаи. Опозицията също продължава да си съществува сякаш по пунктирана линия: пълна летаргия – частична амнезия, пълна летаргия – частична амнезия…
Законът за омбудсмана обаче продължава да си е все така категоричен. Поне що се отнася до разпоредбата на чл. 17: "В случаите на предсрочно прекратяване на мандата на омбудсмана, нов омбудсман се избира в срок един месец от влизането в сила на решението за прекратяване или от обявяването на оставката му. В случаите на предсрочно прекратяване правомощията на омбудсмана, заместник-омбудсманът встъпва в неговата длъжност до избирането на нов омбудсман."
Ето, и в сайта на парламента си пише, че Диана Ковачева е временно изпълняваща длъжността "Омбудсман на Република България", но какво от това?
Каква е причината да се кахърим по никое време точно по тази тема?
Около клетвата на Диана Ковачева се чу, че тя щяла да довърши мандата на Мая Манолова, т.е. следващата процедура за избор на национален омбудсман ще е чак в началото на следващата есен. В същото време, според "ресорния" нормативен акт, подобна хипотеза не съществува.
Тъкмо обратното: говори се само и единствено за избиране на нов обмудсман. Което препраща директно към трите "процедурни" алинеи на чл. 10:
– Предложение за избор на омбудсман могат да правят народните представители, парламентарните групи и юридически лица с нестопанска цел в обществена полза;
– Народното събрание избира омбудсман с явно гласуване. Избран е кандидатът, получил мнозинство повече от половината от гласувалите народни представители;
– В случай, че при първото гласуване никой от кандидатите не е получил необходимото мнозинство, произвежда се второ гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът, получил повече от половината от гласовете на гласувалите народни представители.
И понеже на хоризонта подобна процедура не се задава, длъжни сме да обясним малко по-подробно какви каши са напът да произтекат заради безхаберието на народните ни представители.
Първо – по закон, омбудсманът е натоварен със следните задължения:
1. приема и разглежда жалби и сигнали за нарушения на права и свободи от държавните и общинските органи и техните администрации, от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги, както и от частноправни субекти;
2. прави проверки по постъпилите жалби и сигнали;
3. отговаря писмено на лицето, което го е сезирало, в едномесечен срок; ако случаят изисква по-обстойна проверка, този срок е три месеца;
4. отправя предложения и препоръки за възстановяване на нарушените права и свободи пред съответните органи, техните администрации и лицата по т. 1;
5. отправя предложения и препоръки за насърчаване и защита на застрашените права и свободи на гражданите от частноправни субекти;
6. посредничи между административните органи и засегнатите лица за преодоляване на допуснатите нарушения и примирява позициите им;
7. прави предложения и препоръки за отстраняване на причините и условията, които създават предпоставки за нарушения на правата и свободите, включително предложения за промени в нормативната уредба;
8. уведомява органите по чл. 150 от Конституцията, за да бъде сезиран Конституционният съд, ако се прецени, че се налага тълкуване на Конституцията или произнасяне за съответствие на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна;
9. предоставя становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до защитата на правата на човека;
10. защитава правата на децата с предвидените в този закон средства;
11. отправя предложения и препоръки до Министерския съвет и до Народното събрание за подписване и ратифициране на международни актове в областта на правата на човека;
12. наблюдава и насърчава ефективното прилагане на подписани и ратифицирани международни актове в областта на правата на човека;
13. уведомява органите на прокуратурата, когато има данни за извършено престъпление от общ характер.
14. изпълнява функциите на Национален превантивен механизъм по смисъла и в съответствие с Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание;
15. действа и по своя инициатива, когато констатира, че не се създават необходимите условия за защита на правата и свободите на гражданите.
Второ – съгласно чл. 20, ал. 1 от Закона за омбудсмана, той има право:
1. на достъп до всички държавни и общински органи и техните администрации, както и до лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги, когато проверява сигнал за нарушени права. Има право да присъства и на обсъжданията на тези сигнали;
2. да иска и да получава навременна, точна и пълна информация от всички държавни и частни структури, попадащи в периметъра на неговите задължения;
3. да изразява публично мнение и становища, включително и в медиите (дали те са частни или обществени е без значение).
Трето – държавните и общинските органи и техните администрации, юридическите лица и гражданите са длъжни – в 14-денев срок – да предоставят информация, поверена им по служба, и да оказват съдействие на омбудсмана във връзка с жалбите и сигналите, които са изпратени до него. В противен случай носят административно-наказателна отговорност:
– който възпрепятства омбудсмана да изпълни служебните си задължения, се наказва с глоба до 600 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание;
– който не представи в определения от омбудсмана срок поискани от него сведения, документи или актове, се наказва с глоба до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание;
– който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон или от нормативен акт по прилагането му, се наказва с глоба до 300 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Административните наказания се налагат от съответните районни съдилища, делата са двуинстанционни и приключват на окръжно ниво.
А сега – условието на задачата: "След като от един месец и половина Диана Ковачева е омбудсман с изтекъл срок по заместване, т.е. тя не е законно избран нов омбудсман с пълноценен 5-годишен мандат, дали всички държавни и общински органи, както и частните юридически лица, доставящи обществени услуги, са длъжни да изпълняват "прищевките" й?"
Отговорът е очевиден: инерцията ще продължи дотогава, докато в съда не падне първата глоба, наложена от легитимния (уж) "адвокат на народа" Диана Ковачева за неизпълнение на Закона за омбудсмана.
Същият този закон, за който никой не се сеща от два месеца и половина…
